Поход в памет на Боян Петров се проведе вчера на Витоша. Стотици тръгнаха рано сутринта по тренировъчния маршрут от кв. „Княжево“ до „Копитото“.
Маршрутът, който е избран, не е случаен – това е пътеката, по която Боян се готви, преди да изкачи всеки връх. По пътеката има специален дневник, в който хората пишат впечатленията си от природата и емоцията, която преживяват, когато минават по този път.
Близките на Боян също се включиха в похода. Те бяха много трогнати от интереса и от множеството, дошло да ги подкрепи.
„Това е един емблематичен маршрут. Нашата пътека за тренировки. Боян много пъти е говорил за нея, така че хората научиха покрай него и искаха да станат толкова силни, колкото и той беше. Сигурен съм, че искат да черпят от тази енергия“, каза жената до алпиниста – Радослава Ненова.
Родопите увековечават името на Боян Петров с гора в негова памет. Идеята за засаждане на чинари в подножието на планината е на алпиниста Вишан Крайнов.
„Група приятели и познати се събрахме във Facebook да направим гора, която да ни напомня за този велик човек“, казва Вишан.
Toй споделя, че е избрал чинарите, защото са големи и величествени, израстват до 30-50 метра.
Инициативата се провежда в два поредни уикенда край село Козарско, до Брацигово.
Финалният доклад с хронология на спасителната операция за Боян Петров, излезе от индийската организация за планинарство и алпинизъм Dream Wanderlust.
Тя следеше отблизо издирването на българския алпинист, устремил се към хималайския връх Шиша Пангма в Тибет. Операцията приключи безуспешно на 16 май, 13 дни след преустановената връзка на Боян Петров със съпругата му и останалите в експедицията.
Вместо да изпълни заглавието, под което е качен в интернет: „Окончателният доклад слага край на всички спекулации около издирването на Боян Петров“, той повдигна нови въпросителни около съдбата на големия българин.
„За мен съществува само един въпрос и той е „защо?“. На него обаче би могъл да отговори единствено Боян“, каза в студиото на „България сутрин“ алпинистът Дойчин Василев.
Той сподели, че според него инцидентът, на който българинът стана жертва, се е случил между последния лагер и върха на Шиша Пангма.
„Боян Петров е достатъчно опитен алпинист, за да се справи в планината. За да не се върне значи е бил обездвижен, това го е възпрепятствало“, посочи Дойчин.
Пред Bulgaria ON AIR той допълни още, че мястото между централния и главния връх на Шиша Пангма е много опасно за сам човек заради снежните навявания. По думите му няма проблем то да бъде преминато успешно, когато в експедицията обаче има няколко човека.
„Инцидентът с Боян е нелепа случайност. Нека поставим ударение на доброто, което той остави след себе си със своя устрем, стил на изкачване, мислене и неуморимост. По-добър пример за младите поколения не бих могъл да посоча“, подчерта гостът в студиото на Лора Инджова и Златимир Йочев.
Постът с доклада на страницата на Dream Wanderlust във Фейсбук събра десетки коментари. Много от потребителите отбелязват като подозрителен фактът, че палатката на Боян Петров е открита първо в Лагер 3, а седмица по-късно и в разположения на по-ниска надморска височина Лагер 2.
Според някои тя може да е била отнесена от вятъра, но други спекулират с хипотезата, че българинът може да е станал жертва на престъпление.
В отговор от Dream Wanderlust посочват, че за да се изясни „мистерията с палатката“ ще бъдат потърсени за обяснение участниците в спасителния екип. Напомняйки, че украинският алпинист не е дал информация за надморската височина, на която е намерил палатката, от организацията коментират: „Имаме усещането, че и двата екипа (този на украинеца и спасителния) визират едно и също място. Спасителите ни увериха два пъти, че са я намерили при Лагер 2. Ще се опитаме да интервюираме и украинския тим“.