В България има една ферма за кожи със 130 000 норки. Собственост е на един от най-богатите животновъди и олигарси в страната

Кървавият месец в тази индустрия е ноември – месецът за „реколтата“ Само през този месец около % от животните ще намерят смъртта си в газови камери и козината им ще бъде одрана за да бъде превърната в модни аксесоари и палта. Останалите 30% ще бъдат оставени живи още няколко месеца, за да родят, след което също ще бъдат убити и одрани.

Убиват ги точно през този месец, защото тогава козината на норките се е сгъстила за зимата и може да донесе най-големи печалби на собствениците.

Животните се убиват съвсем млади – едва на месеца. В природата животът на една норка може да надхвърли 10 години.

Методите за убиване като цяло на животните за кожи са изключително жестоки и болезнени. Водещото при тях не е безболезненото убиване, а просто да не се наранят кожите, „продуктът“.

Позволените методите за „хуманно умъртвяване“ на животните за кожи (норки, лисици, чинчили и енотовидни кучета) са задушаване с газ, инжектиране с отрова директно в сърцето, премазване на гръдния кош, счупване на шийните прешлени или електризиране (поставяне на електроди в устата и ректума и пускане на силен ток). В европейските страни, където тази индустрия все още е законна, масово се използват газовите камери (за норки и чинчили) и метода с електричество през ануса и муцуната (за лисици и еноти).

Американската норка (която се отглежда и в българските ферми) е полуводно животно. В природата, тя прекарва голяма част от времето си във вода. Това е причината, по време на убиването й с газ, тя да успява да задържи дъха си, без усилия, за дълго време и смърта й да не настъпи бързо, а бавно и мъчително. Газовите камери, са контейнери на колела с дупка в горната част, през която работниците натъпкват животните, възползвайки се от инстинкта им да търсят малки дупки, за да се скрият от опасности.

Камерите се пълнят с около 30 до 100 животни. Когато газта започне да изпълва кутията, наблъсканите едно в друго животни я усещат и инстинктивно спират да дишат. Газта не се разпределя равномерно в кутията и невинаги успява да стигне до всички норки.

Кадри от ферми и свидетелства на работници показват, че често се случва животните да се събудят по-късно докато ги дерат, тъй като не всички са се задушили по време на обгазяването. Така нареченото „хуманно умъртвяване“ във фермите за ценни кожи е една от най-болезнените и стресиращи процедури в индустриалното животновъдство.

Не, че животът на тези иначе диви животни е бил по-добър. От раждането си до смъртта си, те никога не са се докосвали нещо различно от металните решетки на клетката си. Клетка с размерите на няколко кутии за обувки, толкова тясна, че могат единствено да се обърнат в нея. Живот обречен ужас и страдание. Единственото им напускане на клетката, след 7 месеца живот, е за да бъдат хвърлени в газовите камери, където ги чака мъчителната им смърт.

Ако и Вие мислите, че кървавият ноември няма място България и страната ни трябва да се нареди до всички онези европейски страни, които са забранили фермите за ценни кожи, споделете тази информация, за да стигне до повече хора.

Законопроектът за забрана е готов, нужни са само политиците, които да го разгледат и гласуват.

Как можете да помогнете на тези животни Много лесно! Просто спрете да купувате продукти с животинска козина.