„Киев е против хуманитарните коридори. Има съмнение, че националистичните групировки няма да спрат да стрелят, украинците пречат на евакуацията на хората, заплашват хората, които подкрепят Русия. Русия не стреля по цивилни граждани.“
„Украински националисти използват 150 мирни жители като жив щит. Украинските нацисти са убили четири и ранили 5 мирни граждани. Руските войници са спасили останалите и оказали медицинска помощ.“
„Западът е решил да излезе от ситуацията с пандемията и разпадащата се западна икономика посредством световна война. Иска да канселират международни договори, да преразпределят граници. И Украйна е такъв полигон, генерална репетиция за бъдеща световна война, където западът тестира стратегии, обучава наемници и т.н.“
Това са преразказани част от посланията и заглавията в сайтовете на руски медии, сред които Россия 24, Вести.ru (прегледът е на 7, 8 и 9 март – бел. ред.), до които достъпът е свободен през интернет. Някои от тези канали могат да бъдат открити и през програмите на различните оператори в България, които предоставят кабелна телевизия.
Две седмици след началото на войната и десетина дни след спирането на два от обявените за основни проруски и пропагандни канали – Russia Today и Sputnik, опорните точки на руските власти за наричаната от тях „специална военна операция“ в Украйна продължават свободно да се разпространяват през екрана и в интернет пространството. Преглед на заглавията на проруските медии показват алтернативна реалност, в която агресорът е Украйна, а жертвата Русия. Основните послания са анти-НАТО, в защита на Владимир Путин, който се опитва да денацифицира Украйна, антиукраински, оспорващи границите на Украйна и обвиняващи украинците за насилието в Донбас и Луганск.
Спирането на медии предизвика и реакции и коментари в Европа, че не трябва със забрани, за рисковете от цензура, за разликите между медии и друг тип платформи, използвани за пропаганда, за ефективността на такива крайни мерки. Мотивите за решенията на регулаторите (в България – СЕМ) бяха, че така „Путин няма да може да разпространява повече лъжи, за да оправдава войната си“. Русия отговори с блокиране на радио „Ехото на Москва“ и със закон, според който „фалшиви новини“ за „военната операция“ и въоръжените сили ще се наказват с до 15 години затвор. Този акт направи невъзможна работата на независимите медии (телевизия „Дождь“ също засега прекрати дейността си) и на чуждите канали, които спряха дейността си в Русия и в момента използват платформи или приложения за съобщения.
А потокът от подвеждаща или невярна информация за войната е толкова засилен, че спирането на проруските канали, излъчващи на английски език, изглежда, не е имало никакъв ефект.
Блокирането на Russia Today и Sputnik в България – символичен акт
Спирането на двата англоезична канала няма отражение върху достъпа на българската публика до основните руски медии. Повечето от тях могат да бъдат гледани и през сайтове им, а основните руски телевизии са достъпни през пакетите на телекомите. Освен това експертите и наблюдателите казват, че руските пропагандни тези преминават през други канали, а не през англоезичните медии, както и не през основните руски телевизии.
Според Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) един от основните проблеми е, че в българските новини се цитират руски информационни агенции, известни с това, че представят непроверена и изопачена информация. Тихомир Безлов, дългогодишен експерт и анализатор от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), пък отбелязва, че пропагандните тези преминават през профили в социалните мрежи на отделните медии или на отделни хора, които имат много последователи.
„Спирането на РТ и „Спутник“ няма практически измерения, след като тези канали не са били никога основни пътища за разпространението на този тип пропаганда в България. В България кремълската пропаганда не влиза през чуждоезикови канали. Нито през тези на руските официални телевизии, още по-малко през англоезичните канали, насочени към Западна Европа. Тази пропаганда си има свои местни говорители и тя се разпространява изключително на български език“, коментира пред „Дневник“ Иван Радев.
Според него в България влиятелни са информационните агенции на руски, които продължават да са основен източник за новини и за част от българските журналисти.
„Все пак интензитетът на това явление намалява в последните години, тъй като режимът на Владимир Путин все повече сваля маската и за всеки непредубеден журналист става ясно, че няма как да разчита за обективна информация на ТАСС или РИА „Новости“. Така че онези, за които позоваването на тези големи агенции, бе просто наследен рефлекс, се отказват от него, за да съхранят репутацията си. А единствено онези, които са злонамерени, продължават да разпространяват опорните точки на пропагандата от тези официозни медии“, казва още Радев
„И сега в страната продължава да се излъчват руски канали през телеком операторите (с изключение на „Булсатком“). Спирането на RT и Sputnik от СЕМ бе според мен безсмислено копиране на решения в Западна Европа и у нас от това няма някаква практическа полза“, коментира пред „Дневник“ Тихомир Безлов.
Преди началото на войната RT и Sputnik бяха с незабележим процент от българската телевизионна аудитория. Има по-възрастно поколение, което знае руски и гледа от време на време някоя от големите руски телевизии.
Тихомир Безлов,
Център за изследване на демокрацията
Според него по-интересният проблем е използването на тезите и съдържанието на RT и Sputnik в социалните мрежи от руската пропаганда.
„Например за RT можем да твърдим със сигурност, че според инструмента SimilarWeb (а той е нещо като международно признат стандарт) около 0.20% от трафика към RT.com между 1 януари 2021 и 8 март е дошъл от IP адреси в България. Като общият трафик за този период е 830 440 влизания или средно дневно 12 388. Тези IP адреси са стояли средно по 3 мин. и са разглеждали по 2.67 страници на влизане.
В България преобладаващият модел е от лични или групови профили във Фейсбук да се споделя съдържание от руските медии и от там потребителите да стигат до тези страници. Интересната тенденция е, че има спад на посещенията през януари с 9.15%, а през февруари с 24.7%, а през първите 8 дни на март има ръст с 6.25%“, коментира още Безлов.
Според Иван Трофимов, който е руснак, но живее в България от повече от 10 години, „руската пропаганда в България е доста успешна и се проявява основно през русофилски фейсбук групи. Едни от най-активните са „България против фашизма в Украйна“, Съюз на русофилите в България, „Русофили“ (последната има над 31 хиляди членове).
„Аз разбирам, че исторически така е станало – има силна русофилска тенденция в българската политика и обществения живот, но днес тези хора бъркат Русия и Путин. Те нямат нищо общо с русофилите от миналото като Петко Войвода, Каравелов. Тези хора нищо не знаят за живота в днешна Русия и е възможно, без да искат, сега да играят ролите на провокатори и агенти на Кремъл. Те обичат Путин повече, хем Русия повече, хем България“, казва Трофимов пред „Дневник“.
Той не може да определи дали има ефект от спирането на англоезичните руски канали. „Лицата на проруска пропаганда, които носят раздяла в българското общество по време на война във братска ни Украйна, са известни на всички. За жалост сред тях има и мои сънародници, живеещи тук. Всички, които публикуват по мрежите портретите на Путин и провокаторска символика, желаят „неутралитет и излизане от НАТО“, споделят с линкове от руски фалшиви новини за „спецоперация“ и се страхуват за нахлуването на украинските фашисти бежанци“, коментира още Иван Трофимов. Той призовава всички да бойкотират „голямата пералня на мозъци“, както и да се бойкотират фейсбук групи.
България – руски полигон за експерименти
Според Безлов е интересно да се разгледа развитието на българското участие в социалните мрежи и руските методи. Това, което е видимо, особено след 2013 г., е, че, изглежда, България се превърна „в руски полигон за експерименти в социалните мрежи“. Много от инструментите тук ги видяхме в Украйна през 2014 г. Руските телевизии са несравнимо по-малко ефективни в сравнение с усилията им социалните мрежи. В някакъв смисъл те са просто един от производителите на съдържание“.
Според него между 2013 и 2014 г. са се очертали различните категории производители и разпространители на руски тези, аргументи и дезинформация. „Трябва да се прави разлика между известните руски инструменти в социалните мрежи и извън тях. Не бива просто да си обясняваме руските канали за влияние с фабрики с тролове, организацията за България е видимо по-сложна и многопластова. Например има участие и на български медии, които произвеждат съдържание. Автори, които пишат добре премислени тези („опорки“), организатори, които създават фейсгрупи (отворени и затворени) и контролират троловете (плащат за брой знаци в публикации и ефективност на разпространението). Най-ниският слой са троловете, т.е. изпълнителите, които споделят „опорките“ и аргументи за тях (често копирайки едно и също съдържание, като най-много променят отделни думи).“
Безлов обръща внимание, че важен елемент от това как руската пропаганда влиза в България е и как точно участват в социалните мрежи политици, политически партии, известни публични фигури изразяващи пропутински гледни точки.
„Ако се опитаме да проследим от 2013 г. историята на старите и новите партии в България, на много места ще открием как са еволюирали руските инструменти в най-популярната в България социална медия Фейсбук. Когато обаче коментираме това развитие, влизаме в друга тема как да разграничаваме например руските „агенти за влияние“ и тези, които Ленин нарича „полезни идиоти“. В първия случай „агентът за влияние“ си е стар съветски тип агентура, която за разлика от шпионската получава финансиране, за да влияе на общественото мнение или на мнението при определени общности. При „полезния идиот“ няма нужда да харчите бюджет, той ще работи заради собствените си убеждения. Големият въпрос за съветските служби по време на студената война е как да насочват „полезните идиоти“, коментира анализаторът от ЦИД.
Какво може да се направи за противодействие на дезинформацията
„Да престанем да смятаме, че лъжата е легитимна гледна точка и трябва да я търсим и да ѝ даваме думата всеки път, когато говорим за истината. Видяхме до какво доведе този подход в пандемията – до десетки хиляди предотвратими жертви в България. Виждаме до какво води и сега – до война в Европа. Не можем да заглушим пропагандните канали, но можем да ги оставим да бъдат силно маргинални, каквито всъщност са“, казва Иван Радев от АЕЖ.
Според него сред другите мерки за справяне с дезинформацията са добри условия и подкрепа за качествена журналистика, развитие на медийна грамотност, проверка на фактите.
„Но и ясно поемане на отговорност от политиците, че няма да се заиграват с манипулации, дори когато те служат на техни конюнктурни цели. Разбира се, трябва да има много сериозен натиск върху платформите да филтрират доказаната дезинформация и алгоритмите им да не насърчават споделянето ѝ“, казва още Радев.
Според него в България няма институция и съответно инструменти за борба с този тип дезинформация и пропаганда. „Най-влиятелните платформи като Фейсбук и Youtube до момента почти не отделят ресурси за България поради това, че пазарът е много малък и няма български авторизирани институции, с които да си сътрудничат.“
Факти във войната с фалшивите новини
„Пропагандният дискурс навлезе в Европейския съюз през анонимни, тролски и бот акаунти в социалните медии. Вероятно дейността на тези акаунти е била разгърната в рамките на координирана руска акция или преди това те са били използвани в кампании за дезинформация, което е подсилило действието им. Правим това предположение въз основа на техния начин на действие, предишна активност и мрежи от последователи“, обобщиха в анализ на Европейската обсерватория за онлайн омраза, публикуван от българския сайт Factcheck.bg.
В отговор на вълната от дезинформация някои медии засилиха съдържанието си с проверка на факти и например на сайта на Би Би Си има специална рубрика, в която оборват едни от най-разпространените пропагандни тези – че войната е измислена и кадрите с ранени са всъщност инсценировка. Те анализират видео, гледано милион пъти, което обаче няма нищо общо с настоящата ситуация, но е използвано за илюстрация на тезата. Проверката показва, че клипът е заснет през 2020 г. и е от снимачния процес на украински сериал.
Агенция „Франс прес“, които поддържат блогове за проверка на фактите на различни езици, също публикуваха редица материали, в които оборват едни от най-разпространените митове и новини покрай войната. Като например – видео, на коeто сред редица от чували с трупове се вижда човек, който мърда. Клипът е споделен повече от 23 000 пъти само за няколко дни заедно с твърдения, че доказва как медиите инсценират жертви във войната в Украйна. Според проверката на агенцията клипът показва протест срещу изменението на климата в Австрия, състоял се седмици преди нахлуването на Русия на 24 февруари. Друга тяхна публикация разкрива, че статии, споделяни над 26 хиляди пъти, в които се твърди, че повече от 13 000 украински граждани са загинали от 2014 г. насам в Донбас, са подвеждащи.
Източник: Дневник