Боян Петров се чувствал в топформа преди експедицията, всичко беше изчислил – споделя жената до алпиниста пред „Монитор“ Радослава Ненова.
„Вярно е, че спасителите са на работа там, но според мен не бива да загиват други хора. Става дума за човешки живот и той не се измерва с парите. От Лагер 3 към върха е най-стръмната и опасна част и ако някой ще пострада, то ще е точно в този район. Освен това, там няма да намерят Боян жив – ако е паднал точно там или е претърпял какъвто и да е инцидент. Това обезсмисля жертвата на шерпите и на китайските алпинисти“ – коментира още тя.
По думите й, шерпите са стигнали само на 10 метра от върха, но именно там е най-страмната и рискова част. Радослава коментира и намерения инсулин. Според нея това не е ключово, тъй като може той да е паднал случайно, а Боян може да изкара дни без инсулин.
„Инсулинът намалява захарта, а на такова място тя не се покачва, защото когато тялото е в спортен режим, то черпи захар от нея. Тогава няма как да се покачи. Така че по никакъв начин това не е ключово за състоянието му. По някаква причина е паднал. Това може винаги да се случи. Той е изключително педантичен, просто понякога се случва, може да е изпуснал нещо.“
Радослава потвърди, че Боян Петров не поема излишно рискове и преценява ситуацията. Тя го определи като много стриктен човек. За последно се чуват на 28 април, а на 29 той е тръгнал да изкачва върха без останалите от групата.
„По принцип по време на експедиции Боян следва свое темпо и обича да действа сам, но винаги има някой, който е на близко разстояние и вечер може да са заедно в палатките. „За първи път остава сам. Предполагам, че причината за това е, защото този връх е по-слабо изкачван.“, разяснява тя и допълва, че дъщеря му Тея е в Швейцария и поддържат връзка. Момичето е в течение със случващото се. Малкият им син пък все още вярва, че Боян ще бъде намерен. „Все още не се е огънал“.
Преди експедицията Боян се е чувствал уверен и физически подготвен. „Нямаше страхове за грешки. Не е чувствал, че няма ресурс, за да стигне върха. Истината е, че той не е спирал да е в добра форма, не е преставал да се подготвя за тези моменти“. „Мечтали сме си, когато всичко приключи, да измислим нещо интересно. Да речем, на старини да отидем да живеем в резерват в Африка. Не сме мислили върху вариант нещата да приключат рано. Не сме мислили върху този вариант.“
Оттук насетне търсенето приключва за непалците. Тяхната част е свързана с хеликоптера. А Боян е научил близките си, а и не само тях, да живеят със страст и да взимат с пълни шепи всеки един момент. „Да се усещаш жив, да не се огъваш пред трудностите. Напук на всички болести искаше да докаже, че е здрав. Не може да имаш живот без страст. Това го направи и доста ярък като човек. Виждам колко много хора чакат новини за него.“
За омразата и хората, които смятат постъпката на Боян за безразсъдна, Радослава не мисли. „Сигурно тези хора биха реагирали по същия начин и в други ситуации. Може би са много нещастни в техния си живот и имат своите 2 минути на превъзходство, когато се изрекат лоши неща за човек, който всъщност не им е направил нищо лошо на тях самите.
„В историята остават само големите души. Малките имат две минути на превъзходство и след това изчезват. Каквото и да се случи, Боян вече е легенда, защото той докосна много хора.“, казва още тя.