Атентатът в църквата „Света Неделя“ и целите на комунистите

red

Извършен е на 16 април 1925г., на Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната. При атентата загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си.

Църквата след атентата

След провала на Септемврийското въстание през 1923 година БКП е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Набиращият сила ултраляв уклон в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на БКП е създадена Специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков, със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на БКП.

През декември 1924 година група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“. Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от Станке Димитров, секретар на ЦК, който в началото на 1925 година я излага в срещи с Георги Димитров и Васил Коларов, по това време генерален секретар на Коминтерна. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.

Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП.

Засиленият натиск на полицията заплашва физическото оцеляване на лидерите на организацията и допълнително изнервят ръководителите на ВО. Намиращият се в чужбина Васил Коларов отново призовава ръководството към умереност, но те заявяват, че са готови да осъществят плана си и без одобрението на Коминтерна, чиято секция е БКП, и на ръководството в емиграция.

Според съвременни оценки, решимостта на военното ръководство вероятно е насърчена от преките му връзки със съветското Главно политическо управление, което ги снабдява с пари и въоръжение. Според историка Стойчо Грънчаров „големите средства за издръжка и въоръжаване на терористите, включително фаталния взрив, идват от Комунистическия Интернационал“.

Военното разузнаване помага за организиране и провеждане на въоръжена борба като за това в България са изпратени Х.И. Салнынь и И.Ц. Винаров. По непълни данни през Черно море от 1922 г. до януари 1925 г. за нелегалната военна организация на БКП, СССР прехвърля: 800 винтовки, 500 револвера, 500 ръчни гранати, 150 килограма взрив, а в тайни складове се намират още други 1600 винтовки, 200 револвера, 25 картечници, 2 000 ръчни гранати и взрива. Нелегално изпратеният военен разузнавач Христофор Интович Салнынь („Осип“) инспектира партизанските отряди на БКП. За ръководене на Военната организация на БКП организирала атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г. от Съветския съюз в България е изпратен военният специалист, випускник на Военната академия на РККА и офицер от „Разведупр“ на Червената Армия, Михаил Малхазович Чхеидзе.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Сред разглежданите варианти са директорът на полицията Владимир Начев и членът на ръководството на Военния съюз и на Демократическия сговор Кимон Георгиев.[5] Поради засилената охрана на Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 часа на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат и председател на софийската организация на управляващия Демократически сговор и гарнизонен водач на Военния съюз,] е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си.

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати (д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Сред жертвите са:

ЖАНА НИКОЛОВА-ГЪЛЪБОВА ЗА АТЕНТАТА В „СВЕТА НЕДЕЛЯ“ ПРЕЗ 1925 ГОДИНА

„Атентатът беше насочен срещу България. Никой и нищо не може да оправдае такава агресия. Убитият генерал Коста Георгиев беше депутат от Западните покрайнини, откъдето е и баща ми. Заради покушението върху цар Борис в Арабаконашкия проход погребението беше отложено от предния ден за 10 часа. Аз и сестра ми тръгнахме за „Света Неделя“, живеехме тогава на „Оборище“. При храма „Св.Ал.Невски“ ни спряха военни патрули. Разбрахме, че опелото ще бъде в 3 часа. Никъде не е отбелязано, че то два пъти беше отлагано, но аз помня. И ние се върнахме. Следобед отидох у една приятелка. Към три и половина страхотен взрив разтърси всичко. След малко дойде баща й и каза, че има атентат. Подробностите знам от моя мъж, проф. Гълъбов. Бил в сладкарница „Цар Освободител“. Когато се задало шествието, всички излезли да отдадат почит на покойника. Сред тях и генерал Грънчаров, който бил шеф на моя мъж през войната. Той го повикал да говори нещо с него. Когато завили към „Св. Неделя“, мъжът ми се сетил, че носи коректури и се отбил в печатница „Художник“ на ул. „Денкоглу“. Разбрали се да се намерят в черквата. Когато мъжът ми отишъл там, имало вече огромна тълпа и конна стража не пропускала никого в претъпканата черква. Обяснил, че е професор Гълъбов и има уговорка с генерал Грънчаров. В момента, в който стъпил на паважа отвъд кордона, бомбата избухнала. Било нещо ужасно. Хвърчали тухли, парчета от камъни, хората пищели. ..Към 3 часа през нощта го събудили военни, придружаващи съпругата на генерал Грънчаров. Казали му, че хората са ги видели заедно. Трупът на генерала обаче не бил открит в черквата. Среднощ отишли заедно и най-накрая го намират смазан под една колона, неузнаваем. Идентифицирали го по брадата и по документите. Моят мъж бил потресен. Ако не бил се отклонил заради коректурите, щяла да го стигне същата участ. ..Тогава започна да бушува Каин, да вилнеят, както Достоевски би казал, бесовете. Извърши се деформация не на политическа база, а на морална и национална. КОМУНИСТИТЕ ПОИСКАХА ДА УНИЩОЖАТ ЧОВЕШКАТА СУБСТАНЦИЯ. ДА УНИЩОЖАТ ЧОВЕКА В ЧОВЕКА. ЗА ДА МОГАТ ДА ГО ДЕФОРМИРАТ ОБАЧЕ, ПЪРВО ТРЯБВАШЕ ДА УНИЩОЖАТ РЕЛИГИЯТА.“

Из интервюто на Жана Гълъбова „Трябва да завием вдясно, за да надмогнем Каиновия комплекс“, публиувано в книгата „От първо лице“ на журналистката Виолета Радева