Треньорът Калоян Калоянов, пред “Самоков инфо”:
Медалите станаха повече, това е най-силната ни година
Преди половин месец състезателите от националния отбор по аеробика се върнаха от Турция с пет медала – два сребърни и три бронзови. Победите бяха за самоковските спортисти и треньорите Калоян Калоянов и Диана Борисова, които също бяха сред участниците в престижните надпревари с ранг на олимпиада за ученици в Трабзон.
Известни са проблемите на българския спорт, ползван често за популизъм, а иначе загърбван и лишен от условия и база за тренировки и развитие. Известно е също, че зад всяка красива победа стои много воля, труд и усилия в залата за тренировки. С един от треньорите, Калоян Калоянов, на младите таланти по аеробна гимнастика от Самоков, разговаряме не само за лъскавата страна на красивия и грациозен спорт, но и за трудностите, които трябва да се превъзмогват, за да се стигне по първите места.
За отбелязване е също, че по-голямата част от състава в националния отбор беше от Клуба по аеробика от Самоков. Шестнайстата Световна гимназиада в Трабзон отборно българите спечелиха бронзовите медали. Добавиха и още четири отличия. При девойки индивидуално Дарина Пашова /Пловдив/спечели бронз, Синтия-Мари Ангелова /Самоков/ е четвърта, при тройките Анита Гаврилова, Синтия-Мари Ангелова и Ангел Казаков /Самоков/ завоюваха сребърен медал. Втората ни тройка Светлина Велинова, Стефани Атанасова /Пловдив/ и Симона Благоева завършиха на четвърто място. Гаврилова и Казаков /Самоков/ добавиха още едно сребро при смесените двойки, а заедно с Ангелова, Пашова и Благоева грабнаха сребро и в категория “Групи”.
Тази година на световните ученически игри, които се провеждат на всеки 4 години, участваха 2 500 състезатели от 40 държави, в 10 вида спорт.
-Г-н Калоянов, релаксирахте ли след състезанието в Турция?
-Не особено, понеже в деня, след като се прибрахме, бяхме на тренировка. В Турция бяхме с четири от големите състезатели, вързаст 15-17-годишни, останалите бяха тук в почивка.
-За какво състезание се готвите сега?
-В момента сме в подготвителен период, всичко започва отначало. Изчистват се базови стъпки, грешки от сезона по елементи, трябва да се подобрят гъвкавостта и силата, защото с течение на подготовката, в състезателен период, малко се губят.
-Кога е следващото състезание?
-На седми и девети октомври е Националният турнир за всички възрасти в Боровец.
-Как усетихте опита за преврат в Турция?
-Нищо не усетихме, освен че от джамиите пуснаха речи, предполагам на Ердоган. Имаше речи, освен традиционните молитви на всеки пет-шест часа. Вечерта се говореше от джамиите. Това е като цяло. Ние разбрахме от телевизията и интернет. На следващия ден имаше събрание с организаторите на игрите, с ръководството. Графикът на някои от спортовете, сутрешните, го преместиха с два часа, другите, които бяха следобяд, си останаха както бяха планирани.
-Самоковската аеробика как се представи като цяло?
-На много високо ниво. Донесохме пет медала като цяло. За пръв път участвме в такова голямо състезание. Отборно станахме трети. Вземат се оценките от различните категории и станахме трети, което е добре. При индивидуалното 15-17- годишни при жените Дарина Пашова /Пловдив/ стана трета, веднага след нея е нашата Синтия, тя е четвърта – на 3-4 десети след нея. При двойките – нашите станаха втори Ангел и Анита, тройката също са втори, групата също са втори – Синтия, Анита, Ангел, плюс Симона Благоева, която също е от Самоков, но се състезава от “Мегаспорт” – Хасково и Дарина Пашова АМД /Пловдив/ – това е групата, която стана втора. Другата тройка, в която игра Светлина Велинова от Самоков, заедно със Симона Благоева и Стефани Атанасова също се класираха четвърти. В крайна сметка това са три сребърни, два бронзови и две четвърти места.
-Доволни ли сте като треньори с Диана Борисова?
-Да, доволни сме. Играха, при положение, че след голямо състезание, четвърта седмица след световното, това е пикът на подготовката, и е по средата на лятото. Трудно е – и мотивационно, и психически, и физически, защото умората се е натрупала оттогава и е трудно да си на голямо ниво. Всички са в почивка, докато ти тренираш.
-Кое беше най-вънуващото за Вас?
-Всичко си беше нормално и по график, но вълнуващо беше, че бихме турците и румънците, които са в топ 5 нациите, и то ги бихме втория ден на финалите. Беше хубаво състезание.
-Как се справяте с финансите?
-Не е лесно, защото за толкова много състезания през годината си трябват сериозни суми. Светлана Атанасова поема голямата част от разходите, за което сме й благодарни. Ако тя не ни дава средства, просто целият спорт няма да съществува. Знаеш, без да има финансиране, не става. Не можеш да си намериш треньори, не може да подсигуриш екипировка, участие в състезание, дори музика. Нямаш ли пари и материалната база, нямаш спорт.
-Миналата година пак по това време правихме интервю. Медалите колко станаха за този период? Постигнахте ли всичко, което предвиждахте?
-Медалите ги броихме в началото, след това станаха много и не ги броим. Тази година имаме повече медали и от миналата. Това ни е най-силната година, ако я гледаме календарно. Не съм смятал медалите, не ги броим вече…Медалите станаха цикличност. В тази една календарна година досега се паднаха едно Европейско, едно Световно и тези Световни игри за ученици, които са по ранг олимпиада за ученици, рангът като цяло е много голям. С Йорданка Благоева разговаряхме по повод някои изказвания в медии, какво значи да си български треньор…Всеки треньор, чужденец, на който и да е отбор, където и да е, да се доведе при тези, българските условия…, първо, ще се откаже на втория ден, второ няма да направи нищо. Трябва да се погледне материалната база.
-При Клуба по аеробика как са базата и условията?
-Преди 6-7 години Общината е купила квадрата, но не може да го използваме целия.
-Защо, стар ли е вече?
-Не, не е стар. А защото на всички състезатели на възраст 15-17 квадратът по правлник трябва да бъде 10 на 10. А в залата, в която тренираме е 6/14.
-Значи нямате добри условия за тренировка?
-И имаме, и нямаме. Нямаме размер на квадрата. Не че няма зали в града, просто те трябва да се ремонтират, за да може да се ползват.
-Има ли друга зала, в която бихте могли да тренирате?
-Има. Има и една зала, която е на стадиона. Но стои празна. Тук, в зала “Арена, съседната зала е празна почти през цялото време на деня, но не ни се разрешава да влезем. На нас ни трябва зала, в която децата да свикнат на голямото пространство, но не може, защото не разрешава ръководството на залата.
-Ръководството на залата осигурява ли ви добри условия за тринировка?
-И да и не. Когато ние дойдохме тук, тренирахме до 18.30, 19 часа. Тогава даже още нямахме медали. Когато имахме три медала, в тази зала аеробиката беше основният спорт. В един момент ни сложиха карате вечерта, тук има карате в 18.30 – 19 часа, след нас. Преди година ни накараха да освобождаваме залата в 18 часа, т.е. ние започваме в 14- 14.30ч, когато децата са на училище, и трябва да свършим в 18 ч, при положение, че имаме между 30 -50 деца всеки ден.
-Защо се получи така, какво ви обясниха?
-Ставало тъмно и от каратето не можели да тренират до късно и ние трябвало да освободим залата. Ние започнахме да носим медали, 50-70 медала имаше първата година. Говорихме с ръководството преди две седмици – вдигат рамене. От каратето изнесли шкафчетата навън, защото им пречели. Въпреки че бяха в залата повече от година. Ние трябва да приключим в 17.30 часа, защото в 6 часа трябва да освободим залата. Това е. Ние нямаме проблем те да тренират, обаче не може ръководството на залата да ни притеснява и да ни намалява времето. Аеробиката е спортът в Самоков, който за последните четири години показва големи резултати, които се покачват с всяка година. Когато дойдохме ние с Диана, имаше 18 деца, след две години стигнахме до 60 деца.
-Вие коя година дойдохте в Самоков?
-През 2012г., май месец. Клубът е създаден през 2006г. Тази година прави 10 години.
-Планирате ли 10-годишно честване на юбилея?
-Да, говорихме с председателя ни, г-жа Атанасова, имаме идеи. Ще ги споделим малко по-късно. Десет години са си много. Много финанси са дадени от г-жа Атанасова за това време. Също голяма е сумата през последните четири години за подготовка и участие в състезание. Само да вземем 2014 година, имахме десет състезания, 2015 година имахме осем, тази година вече са осем или девет. Всичко е свързано с разходи, треньорите трябва да пътуват, състезателите трябва да пътуват…Някои състезатели си поемат частично или изцяло сумата, но за тези от първа гарнитура, почти всички разходи се поемат от Светлана Атанасова. Има бюджет от Федерацията и Общината, Радка Москова също помага на клуба. Благодарни сме за тази подкрепа, защото това е – без финанси не става. Но най-големият проблем за момента е липсата на зала с подходящ размер за аеробика. Когато търсим медали от Световни първенства, трябва да има условия, и става трудно. Защото големите не могат да играят в реалните квадрати и на състезание, когато отидат на голям квадрат, се получава разминаване и объркване. На малък квадрат всичко в съчетанието се променя, сбива се, като отидем на състезание, трудно се влиза в ритъм. Ограничено е и тренировъчното време и е абсолютно недостатъчно. Това са основните ни проблеми. Трябва ни зала с размери според правилника на спорта. При такава голяма бройка деца, три часа не стигат за нищо. При положение, че при нас има 15 национални състезатели, е несериозно някой да си мисли, че могат да се изтренират за три часа и да носят медали от световни първенства.
-Има ли някаква цел със създаването на тези проблеми?
-Не разбирам какъв точно е проблемът, щом искаш да има голям спорт в града и има клуб, който е най-прогресиращият в страната за последните четири години, логично е да се направят усилия да му се предоставят добри условия за тренировка.
-На вратата на залата, в която тренирате пише “Склад”, защо?
-Защото това е складът. „Арена „Самоков“ е съобразена само за колективни спортове и не е съобразена там да тренират други спортове. Като тръгнете по коридора, ще видите завряна една малка боксова заличка, която е на половината на нашата.
-Среща с ръководството на Зала “Арена” правихте ли?
-Миналата събота са се срещнали с Диана, аз не бях в страната и не се е намерило никакво решение. Много е обидно, децата не заслужават такова отношение. В това помещение, в което тренираме, няма дори климатик, който да работи.
-Какво ще е решението ви?
-Надяваме се – и ние, и родителите на децата ни, да се прояви разум и да се вземат правилни решения от страна на ръководителите на институциите, за да продължи да се развива спортната аеробика със същите темпове в града и да продължава да носи медали, както до момента.
Десислава Стоянова