ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!

Днес е 22 септември.

Това е Денят на независимостта на България. На този ден преди 113 години България става независима държава, равноправна с останалите държави. Затова и този ден е истинският наш национален празник. И ако не го честваме като такъв, ако той не е записан в конституцията ни като такъв, „ако е сгрешено”, както би рекъл Апостола на българската свобода Васил Левски, то „трябва да се поправи”. Защото на този ден е възстановена българската държавна независимост.

Почти всички държави по света имат за свой национален празник Деня на независимостта. Изключенията са твърде малко, за да се вписваме сред тях – Куба, Беларус, Лаос, Сърбия. Но за съжаление, ние продължаваме да честваме като национален празник деня, в който две воюващи империи – Руската и Османската, сключват помежду си предварително споразумение. На този ден – 3 март 1878 г., България все още не е нито свободна, нито суверенна, нито независима. А е известно, че към своята независимост ние, българите, изкачваме стръмен път – Великото Априлско въстание от 1876 г., автономията на Княжество България, която наричаме Освобождение, великият акт на Съединението през 1885 г. Но едва на 22 септември 1908 г. постигаме своята независима държавност. Това е пътят на българското Възкресение.

Денят 3 март, който от 1990 г. честваме като национален празник, е по същество не национален, а междунационален ден. На него мнозина нашенци величаят чужда държава – Руската империя. А националният ни празник преди 1990 г. – 9 септември 1944 г., бе всъщност деня на държавния преврат

и окупацията на държавата ни от Съветския съюз. Сътрудниците на окупаторите – българските комунисти, с насилие и терор наложиха да честваме като наш национален празник деня на окупацията. Впрочем чествахме като официален празник и националният празник на окупаторите – 7 ноември, денят на тяхната „Велика октомврийска социалистическа революция”, довела до мизерия и нищета много народи.

Споменавайки и не без основание Русия, не мога да не отбележа, че национален празник на тази държава е денят 12 юни 1990 г., когато Първият конгрес на народните й депутати обяви провъзгласяването на нейния суверенитет. Руската федерация имаше всички основания да избере за свой национален празник освобождението от 250 годишното монголо-татарско иго, но не го направи. И това е поучително. Така ние, българите, оставаме единствената държава на света, която сама трансформира своя национален празник в междунационален. Затова и на датата на сегашния ни национален празник – 3 март, у нас се развяват чужди знамена и се държат безумни и неверни по същество речи, включително и от настоящия ни държавен глава.

Нима не е абсурдно един „предварителен договор“ да бъде празнуван като национален празник?

А точно такъв е т.нар. Санстефански договор, сключен между две империи – руската и османската. А и както много бързо се оказва този договор по-скоро символизира временност, процес, етап, но не представлява завършен исторически акт. И до днес я няма Санстефанска България! Едва в т.нар. Берлински договор от 13 юли 1878 г. на картата на Европа част от България се появява като „Княжество България”. Това става в условията на временно руско управление на българските земи. И следва Учредително събрание и приемане на първата българска Конституция – Търновската. Но все още не сме независима държава, не сме и обединена държава. Затова и една от каузите на Независима България след 1908 г. става националното обединение – крайна цел и на българската националноосвободителна революция през 19 век.

За изпълнението на тази цел Независима България води войни, извоюва победи, търпи поражения. Но така е с преследването на всяка значима национална цел.

Възстановяването на българската държава е процес, който започва с призива на хилендарския монах Паисий да знаем своя род, език и древна слава на държавата си. Преминава през постигането на църковна и духовна независимост, когато се определят и етническите граници на българските земи – в Мизия, Тракия и Македония. С акта на Независимостта си, провъзгласена с Манифест от княз Фердинанд, българската държава отхвърля васалната си зависимост от Османската империя.

А последвалата 1909 година е година на важни и решителни дипломатически стъпки. Тогава Турция се отказва от финансовите си претенции към нашата страна, но за сметка на това Руската империя се опитва да ни пороби финансово. България се задължава да й изплати в срок от 75 г. колосалната сума от 82 милиона златни български лева, които се равняват на близо 10 милиарда днешни български лева. В този смисъл българското „освобождение” не е безкористен и благороден акт. „Освободителите” са искали да им платим за него. И дори само този факт е достатъчен, за да не честваме 3 март като национален празник. Защото парите и свободата не са братя!

До 1944 г. Денят на Независимостта е честван с празнична тържественост. При комунистическия режим той бе отречен като „царски празник” и бе забранен. Едва с решение на 38-то Народно събрние от 10 септември 1998 г. 22 септември бе възстановен, но само като официален празник.

Освобождението, Съединението и Независимостта са трите стълба на възстановената българска държавност. Но вместо да спорим кой е по-значим, нека да си представим деня 22 септември 1908 г. като завършена и поставена на пиедестал великолепна скулптура – дело на българския народ, на неговите първенци – духовници, революционери, политици, държавници, културни творци. Да оценим и постамента – Освобождението и Съединението. Но национален празник трябва да бъде завършеният паметник, скулптурата върху постамента, а не самият постамент.

Вярно е, че без него, без пиедестала на Освобождението и Съединението, скулптурата просто нямаше да бъде сътворена. Но е вярно също така, че във философията на нашата националноосвободителна идея е сътворяването на скулптурата, а постаментът се интерпретира само като творчески път към нея. На нас ни е било необходимо освобождение и съединение, за да бъдем независима държава.

Това ни е казал още Васил

Левски с думите: „Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от собствените ни задружни сили“.

Денят на Независимостта е ден на равенството ни с другите европейски народи и държави, ден на нашите задружни национални усилия. Той увенчава целта. Честит Ден на независимостта! Честит Национален празник!