„На днешния ден отдаваме почит не само към убитите преди толкова много години, а и на всички, които заради желанието си да мислят свободно и по друг начин, са били наказвани от тоталитарния режим в продължение на 45 години. СДС винаги е стояло зад каузата да помним и почитаме тези хора. Целта ни е да съхраним българската памет жива. Смятам, че престъплението срещу собствения ти народ е най-голямото възможно, затова не трябва да забравяме злодеянието, извършено от БКП и не трябва да допускаме да се повтаря”, заяви членът на НИС на СДС и председател на ИКВ на МСДС Дончо Златев.
Той заедно с младежи от МСДС-Бургас участвах в панихидата, която бе отслужена пред паметника на жертвите на комунистическия режим в Бургас.
1-ви февруари е тъжен ден за България. На тази дата е избит цветът на нацията, а палачите все още не признават паметта на жертвите си. Това заяви лицето на СДС в Бургас и общински съветник Тошко Иванов. Днес по традиция СДС Бургас и Съюзът на репресираните от комунистическия режим почетоха жертвите с панихида на паметника срещу Апелативния съд. Имената на загиналите бяха прочетени от отец Игнатий от храм „Св. св. Кирил и Методий”, който отслужи заупокойната молитва.
„На днешния ден отдаваме почит не само към убитите преди толкова много години, а и на всички, които заради желанието си да мислят свободно и по друг начин, са били наказвани от тоталитарния режим в продължение на 45 години. СДС винаги е стояло зад каузата да помним и почитаме тези хора. Целта ни е да съхраним българската памет жива. Смятам, че престъплението срещу собствения ти народ е най-голямото възможно, затова не трябва да забравяме злодеянието, извършено от БКП и не трябва да допускаме да се повтаря”, заяви членът на НИС на СДС за Югоизточен регион Дончо Златев.
„Ние ежегодно отбелязваме този тъжен ден, защото над 300 000 души бяха избити от народните съдилища без съд и присъда. Учудващо е все още, че българският народ проявява някаква толерантност към този мракобесен режим, въпреки че през 2000-та година той бе обявен за престъпен. И въпреки че Парламентарната асамблея на Европа постави равенство между националсоциализма и комунизма, за жалост комунистическата партия и нейните наследници продължават да не признават като палачи паметта на жертвите”, заяви Тошко Иванов.
Той добави, че винаги ще носи тази дата с тъга в душата си, защото собствените му родители са били репресирани и е запознат със зверствата на режима.
Нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е студена, тиха, с лек вятър. Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата със завързани ръце и товарени в шест камиона, които чакат в двора към входа откъм ул. “Алабин“. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще.
За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ, може би се е обръщал към Всевишния, може би към родителите си, но… Следващата жертва е бившия министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал “Не трябва да плачем за нас, а за България“, после запява националния химн “Шуми Марица”. Разбиват му главата с револвер.
Ето какво си спомня Царица Йоанна за тази зловеща нощ:
“ На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията……Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. “Алабинска“. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: “Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: “Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн “Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер.
Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър. В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези “вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце…Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит.
Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

Преди това в софийските гробища се провежда един спектакъл на абсурда, немислим и разтърсващ. По някаква налудна приумица партийния секретар на екзекуторската група Кольо Петров-Моряка решава да проведе … “партийно събрание”! Да, да, там, в гробището, пред зеещите ями и в присъствието на осъдените. Началникът Веселин Георгиев изтъква огромното доверие на партията оказано на определените екзекутори за изпълнението на политическата задача, допълва го Моряка, който натъртва, че всичко трябва да приключи по-бързо, за да бъдат изправени пред свършен факт представителите на Англия и САЩ в Съюзническата комисия.
Трети говори другият партиен активист и злодей Лев Главинчев, който се обръща към осъдените – трябва да разберат, че каузата им е бита карта, че напразно са се мъчили да възпрат светлото комунистическо бъдеще, извадили при това голям късмет, защото имало предложение да бъдат бесени. Прекъсва го подполковник Георгиев: “Губиш ни времето, Левчо. Без формалности“.
Освен взвода за убийства, на това безумно представление, на масовата екзекуция, на човешката кланица присъстват още Цола Драгойчева, която отговаря за Народния съд в ЦК на БКП, Фердинанд Козовски, Изидор Леви/Бачи Зеев/, а в разстрела пряко се включват Лев Главинчев, Веселин Георгиев и Кольо Моряка, дори се скарват кого да убият. След години Георгиев се хвали в пиянски компании: “Лично пролях синята кръв на Кирил!”, но същото ще твърди и Главинчев – “Аз ликвидирах княза, Филов, Станишев и генерал Михов.“
Кольо Моряка пък е още по-категоричен в спомените си: “Аз му заявих твърдо, че като партиен секретар на групата, на мене се пада тази чест. Князът е мой и не го отстъпвам на друг. Весо/Веселин Георгиев/ се опита да ми се противопостави, но в крайна сметка си го “взех” Кики…“ Как ви се струва, драги читатели? Май в световната история само българските убийци-комунисти със стара дата ще се карат кой кого е застрелял!?
Версиите за тази зловеща нощ са многобройни, но би трябвало да се доверим на тогавашният началник на служба “Паркове и градини“ в софийските гробища Цеко Алексиев, който е бил свидетел на касапницата, видял е и жертвите, и палачите. Според него мястото, определено за екзекуцията е било осветено с автомобилни фарове, повечето от убийците били цивилни, не униформени, въоръжени с шмайзери, а екзекуцията започнала с разстрела на княз Кирил, после Филов, генерал Михов, а след тях преминали към министрите. “Първи убиха Александър Сталийски, после Багрянов, Божилов, Даскалов. Стреляха в тила им с пистолет и труповете падаха в ямите. После д-р Станишев ходеше до всеки от убитите, навеждаше се, слагаше ухо на сърцето, търсеше пулса, установяваше смъртта. Взе да се развиделява и тогава решиха, че върви бавно. Започнаха да ги убиват на групи с шмайзерите. Последен разстреляха доктора. Уби го Главинчев.“- разказва свидетелят Цеко Алексиев след години.
Не минало и без мародерство от страна на палачите. Вземали са от жертвите всичко ценно – пръстени, часовници, златни халки. Един от по-нисшите чинове събува ботушите на убития княз Кирил.
Така една шайка от комунистически главорези става автор на най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб трима регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз.
За сведение Нюрнбергският трибунал се “отчита“ със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, докато българският “’народен съд“ с всичките си областни поделения директно избива 2730 държавници. Телата на държавният елит на България са струпани в бомбените ями. Камиони със сгурия са изсипани върху тях. Подравнено е с кал, сняг и кръв, много кръв. Малко сняг и много кръв има в онова утро на Централните софийски гробища.
В Черноземен откриха паметна плоча на Рангел Изваров
Днес в село Черноземен, община Калояново беше открита възпоменателна плоча на Рангел Изваров, кмет на село Черноземен в периода 1928-1944 г., убит без съд и присъда след 09.09.1944г. Мероприятието уважиха кмета на община Кaлояново от СДС Георги Георгиев, Председателя на общинския съвет на Община Калояново от СДС д-р Младен Петров, д-р Емил Кабаиванов кмет на Община Карлово и зам.председател на СДС, адв. Георги Ненков – председател на националния щаб за избори на СДС, Георги Пилев регионален представител на СДС в НИС и Миглена Горанова – общински съветник в София и зам.председател на СДС София.
Ползвани са материали от различни медии