В Меан, област Савоя, Франция, е на почит Черн
ата дева. Църквата й се намира в центъра на градчето, над който на всеки баир има лозе, даващо едно от най-хубавите вина в света. Местните се отличават с пословично трудолюбие и силна привързаност към християнските ценности. Фермите им са пръснати из планината Г
рание и се вписват с уникалната си архитектура в ландшафта й. Над градчето се издига удивителен планински масив, част от който е надвиснал страховито и хвърля сянката си над домовете и останалите сгради на Меан. По народному планината са я нарекли „Счупената“, защото преди хиляда години цялата й горна част до средата се стоварила върху селището и погубила стотици хора. Свлачището спряло до центъра и точно там меанци са направили църква, посветена на Черната дева.
Черната дева спира демоните
Стотици посещават църквата, която е и интересна туристическа забележителност. В стените й са вградени благодарностите на всички, чиито желания е сбъднала Черната дева. Семейства, молещи за рожба, жени и мъже, отправили молба към Девата за своето изцеление или за това на близките си, са оставили дарове – цветчета от плат и дантели, бебешки шапчици, панделки, венчални пръстени и други свети за семейството предмети. Придружени са с думи на благодарност към Девата. В неделя сутрин, когато започва проповедта на кюрето, се раздават книжки на всички богомолци и песента им се понася под купола на църквата. Като вдигне главата си молещият се, погледът му се среща с образа на Черната дева, припомнящ легендата и повода за построяването на черквата.
Стенописът разказва, че демоните разрушили планината и счупеният й връх се стоварил върху селището. Но се появила Черната дева и спиряла камъните и свличащите се дървеса точно до мястото, където днес се намира черквата. „Не можем да преминем. Черната дева пречи“ – гласи надпис между демоните и Черната дева, която подпира планината. Интересна семантика, кореспондираща с понятието „религия“, което означава „подпора“, „опора“.
Черната дева подпира Счупената планина и в днешната си молитва меанци й благодарят, че е запазила селището им. В края на молитвата се поздравяват, обръщайки се един към друг като братя и сестри от едно голямо семейство.
Морис Дрюон твърди, че историята на Франция е белязана от тамплиерите и доказва това в историческите си романи. Вероятно е прав. Почитта на тамплиерите към Дева Мария е много по-силна от тази на съврменниците им. „Светата Дева – постановява Орденът – е в началото на нашата вяра и ради нея, и в нейно име, ако такава е волята Божия, ще бъде свършекът на същата тази вяра“.
Култът
Векове наред култът към Дева Мария повдига спорове по върховете на Църквата. Но тези дискусии по време на множеството църковни събори са само умствено лутане, което напразно се опитва да разреши безизходното положение, породено от това, което е изглеждало като проблем – непорочното зачатие. Тези отвлечени спорове стоят изцяло встрани от народната любов. Св. Бернар (1900-1153) е първият, който заклеймява всички дебати относно непорочността на Христовата Майка. Той слага край на полемиките по въпроса дали Мария е засегната или не от първородния грях, за да възслави в Дева Мария Вечното Женско Начало. Свети Бернар е създател на устава на тамплиерите, а култът към Черната Мадона съществува в повечето европейски страни, но е най-разпространен във Франция. Предполага се, че статуите и иконите на тъмноликите Мария с Исус във Франция са над 180 и са поставени в църквите от рицарите тамплиери. Тайната на дълбоката почит на тамплиерите към Черната Мадона и до днес не е разгадана напълно. Псалмите на св. Бернар доказват възхитата му от Майката на Христос: „В опасностите, в тревогите, в несигурността – казва той, – мисли за Мария, призовавай Мария. Нека тя никога не напуска устата ти, никога не напуска сърцето ти. И за да получиш наистина помощ заради молитвата си, никога не забравяй примера на нейния живот. Ако я следваш, няма да се отклониш от пътя; ако я молиш, няма да загубиш надежда;ако мислиш за нея, няма да сгрешиш. Ако тя те подкрепя, няма да паднеш; ако те закриля, няма да се страхуваш; ако те води, няма да се умориш; ако е благосклонна към тебе, ще достигнеш целта ….“ (Hom. II super „Mi
ssus est“, 17: PL 183, 70-71).
„Свети Бернар, отбелязва Бенедикт ХVІ, търси Бог воден от Дева Мария, която оприличава с пътеводителната звезда на мореплавателите: „В несигурността на събитията в този свят, твоето пътешествие по земята ти изглежда повече като клатушкане между огромните морски вълни и бури; ако не искаш да бъдеш погълнат от вълните, не отвръщай поглед от блясъка на тази звезда… Гледай звездата и призовавай Мария.. Ако следваш Нея, няма да объркаш пътя. Ако Тя те закриля, няма от какво да се страхуваш, ако Тя те води няма да се умориш, ако Тя ти е благосклонна ще стигнеш до целта”.
Мистерия и алхимия в Шартр
Поклоннници и туристи посещават Шартър, привлечени от удивителната архитектура на катедралата и от легендите за мистериите, за магическите и алхимически сили на това място. Някои идват, за да се докоснат до витрината със скъпоценна реликва – „Булото на Девата”. Други искат да разгадаят Лабиринта. Да разгледат 2 000-те каменни фигури, изобразяващи сцени от Библията и стъклописите, които продължават разказа с библейските истории, допълват ги с житията на светци.
Черни Мадони в Париж
Историята разказва, че през 1651 година парижани вече били изморени от 30-годишната война. Тя започнала като религиозна между протестанти и католици, продължила дълго, вече като битка за надмощие между европейски династии. Парижани се обърнали за помощ към Черна Мадона, в ръка със златно маслинено клонче, символ на мира. Намирала се е в ниша на капучинска църква, недалеч от кралския двор. Вероятно изстрадалите искали техния зов да се чуе не само на Небето, но и в близкия дворец. Все повече хора се трупали около Мадоната, наричали я Кралица на мира. Мястото станало любимо на парижани. Няколко години по-късно, в нова, по-голяма църква, цял Париж присъствал на честванията на Мадоната, дори и Кралят Слънце, Луи ХІV. В името на Черната Мадона народът призовавал за мир във Франция и по света, в семействата и във всяко сърце.
В началото на XIX век сестрите от ордена „Свещените сърца на Исус и Мария“, приютили Черната кралица и я направили свой патрон. Днес нейни многобройни копия има в Хаваите, Филипините, Ирландия, Тексас. В Боливия името й е Негрита.
На юг от Париж
На юг от Париж, в Орлеан, има тъмнолика Мадона, която също е свързана с френската история. Това е прочутата Черна Мадона на чудесата. Историята й тръгва от V век, когато сирийски търговци – християни, се населили близо до Орлеан, за да продават луксозни стоки от Близкия Изток. Не се разделяли със закрилницата си – статуя на Черна Мадона. Разпространението на исляма по техните земи през VІІ век обаче, прекратило тази търговия и сирийците постепенно се претопили във френското население. Тяхната Черна Мадона станала Тъмната Майка на всички жители на Орлеан. И както се полага на грижлива майка, Тя спасила града от плячкосване и терор по време на нормандско нашествие през ІХ век. И не само това. Векове по-късно Жана д’Арк се молела пред тази статуя и постигнала чудотворна победа. Всички тези истории са върху изписаните стени и стъкла в църквата Свети Павел. Там е и самата Черна Мадона на чудесата, копие на изгорената от протестанти дървена статуя от V век.
Смята се, че оригиналната статуя на Черната Богородица е била издялана в Йерусалим от св. Лука и е била донесена на това място от апостол Петър през 50 г. сл. Хр. Впоследствие е била скрита от нашествието на маврите в свещената пещера през VIII в., докато не била открита през 880 г. Чак през 1100 г., малко преди да бъде построен манастирът, е била издялана нова дървена скулптура и това е статуята, позната на поклонниците и днес.
Всичко това са легенди, подсилващи силата на свещената за каталунците планина, но истината е, че много историци са правили своите хипотези и според най-приемливата всъщност статуята на Дева Мария е била скрита от монаси, за да не бъде поругана от нашествие. Години по-късно свещеници видели падаща звезда и открили пещерата със статуята в нея.
Защо е черна? – тълкуванията са доста и ги оставяме на читателското въображение и любознателност.
„Света Богородица присъства осезаемо в религиозните култови практики в Самоков
Според сведения от проучванията на Асоциация „Онгъл“, публикувани от председателя й Константин Рангочев, „Самоков е уникален град. „Няма друг град, в който главните престоли на четири от неговите пет църкви да са посветени на Св. Богородица. Ясно е, че всяко от посвещенията, които дават названието на конкретния храм, реализират определени ментални потребности на общността, която е инициирала построяването на храма. Иначе казано – посвещението на главния престол на храма експлицира и конституира особената значимост за конкретната локална общност на представите и вярванията, свързани с избрания светец (като субект) и посветения му храм (като обект) на почитане. По този начин разглежданият процес изявява специфични характеристики на българската православна менталност в Самоков и Самоковско1 . 1.1. Хронологическите рамки на изследването са ограничени от началото на ХV в. – до края на ХІХ в. Важно е да се подчертае, че всички църкви в град Самоков, които са посветени на Св. Богородица, са построени преди времето на Танзимата2 от 1839 г. 3 Съществена особеност е, че някои от тях вероятно са градени върху основите на стари храмове, патроните на които са се помнели от градските жители, но при по-късни реконструкции са променени – например, предполага се, че преди възстановяването и новото зографисване на Бельова църва „Рождество на Пресв. Богородица” през 1866 г., т. е. в периода ХV – началото на ХІХ в., тя е била „Св. Николай, архиеп. Мирликийски, чудотворец” 4 . Освен това значение има и фактът, че митрополитският център Самоков (Семерджиев 1913: 153-182) със своята система от църкви, манастири, метоси и параклиси/оброци, номинирани и посветени на Св. Богородица (т.е. на някой от големите Богородични празници), е играел ролята на своеобразен „еталон” (Рангочев 2006: 265-270) за своята близка околност – селата от Самоковска околия5 . Важна особеност е, че откриваните закономерности никъде не са явно дефинирани и очевидно изразяват някои специфични дълбинни характеристики на фолклорната менталност в Самоковски етнорегион. 1.2. Днес в град Самоков има пет църкви. „Според преданието, когато турците дошли в Самоков, обърнали всички християнски черкви в джамии, а една от тях – „Св. Тодор” в баня. По-късно, след като видели, че българите са им полезни чрез занаятите си, те почнали да си строят черкви.” (Михайлова Х. Христова 1943: 8) Четири от църквите са посветени на Св. Богородица и са строени преди 1856 г.: Митрополитска – „Успение на Пресв. Богородица”, Бабите – Девически манастир „Покров на Пресв. Богородица”, Долна махала – „Въведение на Пресв. Богородица”, Бельова църква – „Рождество на Пресв. Богородица” (по ранни стенописи – „Св. Николай, архиеп. Мирликийски, чудотворец”, но при възстановяването през 1866 г. „Рождество на Пресв. Богородица”)“ – цитат от публикация на Асоциация „Онгъл“ и Константин Рангочев.
През последните години поради разлчини причини, свързани с невежеството и с желанието за подмяна на християнски и културни цености, а и като знак за незачитане на местните традиции, в Самоков се сътвориха куп празненства, които приличат повече на езическа вакханлия, отколкото на ритуал, изискващ се и установен от канона за отдаване на почит и уважение към християнските ценности.
Десислава Стоянова