Отскоро в църквата „Св. Николай Чудотворец“ службите се водят от отец Емилиян Дамянов. Той е най-младият свещеник в Самоковска духовна околия. Със съдействието на отец Михаил Колев – иконом и Архиерейски наместник, е направен ремонт и са осигурени условия за работата й, след като десетилетия не работеше.
Необходими са обаче още доста усилия и средства, за да бъде върнат иконостасът в оригиналния му вид, бил е дърворезбен, списан в тонове и бои, които трябва да се възстановят.
Храмът е отворен всеки ден, а в неделя и в празнични дни има богослужение, както в другите църкви.
„Свети Николай“ е последната построена църква в Самоковско. Вдигната е през 1861г. върху основите на стар храм от времето на Второто българско царство. Храмът е бил разрушен по време на турското иго. В храма „Св. Николай – Чудотворец“ са рисували представители на Самоковската художествена школа – братята Димитър Зограф и Захарий Зограф. Посл
едната творба, по изключение подписана на Димитър Зограф е стенопис в църквата „Св. Никола“.
Според данни на Музея църквата „Св. Никола” е последният изграден самоковски храм (издигната е през 1859-1861 г.). Построена е в двора на гробището, което тогава се е намирало в пределите на града. Основният камък е положен на 9 март 1859 г. За построяването ѝ са изразходвани 172 879 гроша, набавени от общите църковни приходи на града. Това става възможно след като от 1853 г. църковните сметки започват да се водят от еснафите (редовно са завеждали книги), а не само от чорбаджиите, както е било по-рано. През 1961 г. е завършен иконостасът, поставени са и иконите. Храмът е осветен тържествено още същата година, на 26 октомври (Димитровден) от архимандрит Х
рисант Дойчинов – Самоковски, придружен от 12 свещеници. По това време, омразният на самоковци гръцки владика Дели Матей (Лудият Матей) вече е изгонен от Самоков и при положение, че тукашните будни граждани не допускат въдворяване на други гръцки архиереи, налагани от Фенер (Цариградската гръцка патриаршия), митрополитската катедра в Самоков е временно оглавена от местен свещеник – българин (архим. Хрисант). Богослужението в новия храм започва да се води само на български и никога на гръцки.
Изградена със значителни размери, надхвърлящи тези на по-ранните самоковски храмове, и увенчана с три купола, отдалеч белеещи, устремени в синевата, черквата „Св. Никола“ представлява висше изражение на стремленията на самоковци към национална свобода. Превърнал се в символ на борбата за църковна независимост, този храм остава на поколенията като величав паметник на нашето духовно възраждане.
Дворът на църквата продължава да служи за гробище до 90-те години на XIX в. Съобразно нови санитарни предписания е закрито, но с изрични решения на градския съвет в него са погребвани заслужили самоковски граждани като: д-р Антон Унтенберг (1877), Захари Хаджигюров (1892), кметовете Димитър Германски (1897) и Христо Зографски (1917), дарителят на училищата Никола Драмалиев (1930) и др. По-късно, през 50-те години на XX в., голяма част от двора е заграбен по решение на тогавашната социалистическа власт (застроена е като културен клуб на четвърти квартал). Гробовете са премахнати, като остава само този на митрополит Доситей – първият самоковски митрополит, назначен след учредяването на Екзархията, който всъщност е и последният архиерей на Самоковска епархия. При разтурянето на гробището част от надгробните плочи са прибрани в градския исторически музей (на Захари Зограф, на Християния Доспевска и др.).
При строеж на къща, намираща се зад източната ограда е бил намерен медальон с надпис „Паисий“. Тази находка и бележка от кондиката на Хилендарския манастир от 3 юли 1798 г., в която се съобщава, че в Самоков е починал и погребан йеромонах хаджи Паисий, дават основание на някои местни изследователи да ги свържат с автора на История славянобългарска – Паисий Хилендарски. Едни по-задълбочени проучвания в тази насока биха могли да хвърлят повече светлина върху все още открития въпрос за родното място и гробът на първия ни възрожденец. Въпреки че съществен превес в отдавна възникналия спор за родното място (между Банско, Кралев дол и Доспей) има кралевдолската версия, която се обляга на твърде правдоподобни доводи.
В последно време (второто десетилетие на XXI в.) на храма и прилежащата му територия е наложена социализация в дългосрочен план с цел съхраняване на колективната памет. Първи стъпки са направени с поставяне паметна плоча на почивалите в някогашното гробище видни самоковци. Освен това, от източната страна на храма, до гроба на митрополит Доситей, е издигнат символичен надгробен паметник на Паисий Хилендарски, по повод 250-годишнината от написването на История славянобългарска. Без да има неподлежащи на съмнение доказателства, както за родното място, така и за гроба на Паисий, този акт изцяло почива на местни патриотични пориви. За сега със сигурност се знае, че първият ни възрожденец е родом от Самоковска епархия, както и че, през приетата година на неговото раждане (1722 г.) и десетилетия след това, Банско все още не влиза в обхвата на въпросната епархия.
Архитектура и изкуство:
Църквата „Св. Нокола“ е еднокорабна, едноапсида с приблизителни размери на наоса 17 х 8,5 м. Вътрешното пространство е много високо. Над него има три купола – средният, от които е по-висок. По-късно към наоса от запад е прибавено открито паянтово преддверие (нартика) и камбанария над него. Сградата е снабдена с два входа – западен и северен, като над северния има външен аркаден портик. Църквата е с двуетажна емпория, а покритието имитира сегментен свод.
Фасадата е раздвижена със слепи арки, в които са поместени прозорците (по пет на надлъжните стени) и с по три розети на западната и източната стена. Добро впечатление прави подпокривния корниз, красиво декориран с живописни орнаменти. Интересен детайл на източната фасада е корнизът над апсидата, на който има каменни изображения на птици и глави, наподобяващи фигурите на змейове от иконостаса на Митрополитската църква в същия град.
Вътрешността на храма не може да се похвали с богата стенописна украса. Стенописи има в зенита на куполите, в проскомидийната ниша в олтара (дело на Захарий поп Радойков, 1864 г.) и върху парапета на втория балкон от емпорията, в които са включени евангелски сцени. Стенописни изображения (на Св. Николай Мирликийски) има и отвън – в нишите над двата входа.
Иконите на иконостаса са дело на няколко изтъкнати самоковски зографи от Възраждането. Повечето от тях са изписани в 1862 г. от талантливия художник Никола Доспевски („Св. Иван Рилски“, „Св. Георги и Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Иисус Христос“, „Св. Никола“ (с ризница), „Св.Св. Кирил и Методий“). Забележителни са два идентични надписа върху царските икони на Богородица и Христос, дарени от Никола и брат му Иван в памет на починалите им родители Димитър Зограф и Християния: „Сꙋщата икона оставила за своѧ памѧтъ покоинната ХрїстїнIа, сꙋпрꙋгата на Димитрїй Хрїстовїчъ иконописецъ, за памѧтъ и на родительїте си. Писали нейните синове братїа НiколакI и Jованчо 1862 Самоковъ“.
Десислава Стоянова
Източници:
1. Семерджиев, Христо. Самоков и околността му. София, 1913 г.
2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.
3. Невена Митрева (Исторически музей – Самоков)