На 17 април Басейнова дирекция „Дунавски район“ е позволила възстановяване на водопровод към хижа „Мусала“ за взимане на вода от Алековото езеро.
Становището е в рамките на процедура по преценка дали има нужда от оценка на съвместимостта на проекта с целите на мрежата „Натура 2000“, защото Алековото езеро и новата хижа „Мусала“ (имайки предвид новопостроената 130-местна сграда) се намират в защитена зона „Рила“ от „Натура 2000“ (повече за „Натура 2000“ – тук).
Тази зона от европейската природозащитна мрежа, от друга страна, съвпада и с Национален парк „Рила“.
Алековото езеро се намира доста над хижите, на 2550 м в подножието на връх Алеко и е по-дълбоко от комплекса малки езера непосредствено до сградите. Тези езера обаче също зависят от оттичащата се от него вода.
Конкретното място на проекта – плиткото езерото със „старата“ хижа и вече отворения едноименен луксозен хотел – се намира на една от най-посещаваните пътеки в националния парк – към най-високия връх на Балканския полуостров.
Въпреки че такъв водопровод никога не е функционирал (самата нова „хижа“ – всъщност 130-местен хотел – доскоро не беше построена), в момента се предлага неговата „рехабилитация и възстановяване“. Инвестиционното предложение твърди, че обект на възстановяване са „съществуващи съоръжения за осигуряване на питейно-битово водоснабдяване от Алековото езеро до хижа „Мусала“. Предвидено е отклонение за захранване и на старата хижа „Мусала“.
Това означава, че проектът цели водоснабдяване на новата хижа, или по-скоро на спорния хотел, който Българският туристически съюз строи в района от десетилетия (разследване на „Нова телевизия“ – тук). Такива съоръжения не е имало през годините на действие на старата хижа, независимо че инвестиционното предложение е за „възстановяване“.
Строителство и ремонт на изоставената сграда на хотел „Мусала“ през 2012 г.
С това становище на регионалната басейнова дирекция тепърва започва процедура по преценка дали изобщо ще се прави подробна експертна оценка за ефект върху езерната система в зоната от „Натура 2000“. Процедурата ще завърши със становище на централната дирекция „Национална служба за защита на природата“ (НСЗП) към екоминистерството и официална министерска преценка дали ще се извършва детайлна оценка за съвместимост с целите на защитена зона „Рила“.
Природозащитници обаче вече са обезпокоени от факта, че басейновата дирекция „Дунавски район“ (БДДР) не сигнализира за проблем и подава положително становище към НСЗП. Именно тази дирекция има правомощията да оцени въздействието на такова водовземане върху водосбора на река Искър, от който е част и река Мусаленска Бистрица. В нея се оттичат планинските води на Алековото езеро и системата от по-ниски малки езера, които също се захранват от него.
Възраженията
От сдружение „Балканка“ вече са изразили категоричното си несъгласие с такъв проект в писмо до Министерството на околната среда и водите (МОСВ), чиито звена са и регионалната басейнова дирекция, и НСЗП. Възражението на сдружението е изпратено до Министерския съвет, министър-председателя, деловодството на МОСВ, директора на НСЗП, екокомисията към парламента и други отговорни и е „срещу издаване на разрешителни и становища на БДДР и срещу действия на НСЗП“.
Основeн аргумент да се иска спирането на проекта е, че при съвместни проверки на място от сдружението и от басейновата дирекция е установено, че „няма такива съоръжения, съществуващи там, и никога не е имало“.
Освен това, според възражението предвижданите количества са непосилни за езерната система, от която Алековото езеро е част. „Ваши служители видяха със собствените си очи полупресъхналите езера в началото на октомври и всички много добре знаете какво предстои да се случи, когато водата се отклони от Алековото езеро, за да стига директно до хотела, а не да поддържа поне малък приток в по-долните езера“, се казва в текста.
Според възражението на „Балканка“ при маловодие през лятото и есента езерата – включително понякога и най-голямото от тях – Алековото – спадат до санитарния минимум, дори без да се отнемат по 14 кубика на ден от тях все още. През зимата самите езера са напълно замръзнали и под поне един метър лед и тогава не е възможно от тях да се отнема по 14 кубика вода на ден, както проектът предвижда. Природозащитниците предупреждават, че инвеститорът ще взима вода изпод леда, докато пресуши Алековото и останалите езера.
Димитър Куманов, председател на сдружението, уточни за „Дневник“: „Поне най-малките езера има огромен риск да пресъхнат, независимо откъде се черпи водата над тях. В края на лятото и началото на есента те спадат драстично и сега, без някой да черпи по 14 кубика вода на ден.“
В писмото на „Балканка“ до институциите случаят се сравнява с нашумялата глоба към световната кинозвезда Беър Грилс за нарушаване на режимите на националния парк. Природозащитниците пишат емоционално: „Беър Грилс го глобихте, защото само беше преплувал Каракашевото езеро, бе, уважаеми от МОСВ! А сега ще разрешавате на някой мижав връзкар да отнема по 14 кубика на ден от четири поред езера?“
За „Дневник“ Тома Белев, председател на Асоциацията на парковете в България, коментира, че основният проблем дори не е количеството вода, което ще се отнеме от планинската екосистема в Рила. За него по-опасно е събирането на отпадни води в малки резервоари, които изискват често обслужване от тежкотоварен транспорт. Тоест проектът предвижда отпадните води да се изнасят от парка от тежкотоварни превозни средства, за които пък е необходимо до високопланинския район да се прокара път – с всичките странични ефекти върху планината от такова строителство.
Тома Белев уточнява, че през зимния сезон няма как превозните средства да стигнат до резервоарите за отпадни води и има опасност те да останат и да замърсят района, от който черпят води долните езера и впоследствие река Мусаленска Бистрица и водосборът на река Искър.
Одобрение с уговорки
Финалният абзац на становището на басейновата дирекция уточнява, че одобрението е само за инвестиционното предложение за „рехабилитация и възстановяване“, което „няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми“. Ведомството обаче уточнява, че това становище не дава разрешение за „водовземане от повърхностни води и отвеждане на отпадъчните води в резервоари“. При все това функционирането на водопровод означава точно това – хотелът ще взима вода от езерото, а отпадните води ще се „съхраняват“ в резервоари.
Резервоарите от своя страна означават две неща: в зависимост от времето отпадните води ще остават и ще се оттичат в планината или ще се отнасят към низините от камиони – по необходимост, с разширяване и ежедневно ползване на пътя, което засега в националния парк не е допустимо.
Източник: Дневник;
сайтът „Самоков инфо“ писа още преди месеци по темата също със становища на „Балканка“