Мария Николая, която от 20 години живее в Гърция и по професия е юрист, се обърна към медиите, за да подаде с
игнал. Тя съобщи, че не е имала телефонна връзка с монахиня Херувима и е силно обезпокоена, понеже научила, че е болна.
“В петък научих, че монахиня Херувима е в болницата в Самоков. Дойдох от Гърция и веднага отидох там. Сестрите ми казаха, че никой не се мяркал при нея, освен за малко една
жена, която се грижи за нея. Чух, че е издадена заповед от игуменката Пелагия никой да не влиза в килията й, изключeн е и телефонът й. На мен ми се обади един свещеник, който знае, че аз много обичам майка Херувима, и ми каза да отида да я видя, защото е в болницата. Разбрах, че пет часа била в несвяст. Д-р Рангелов отишъл с линейката в манастира, но било заключено и се върнал, след което се наложило да я настанят в отделението. Като научиха, че съм дошла да я видя, започнали да я посещават – Пелагия и жената, които се грижат за нея. Познавам отдавна Херувима, аз съм нейната духовна дъщеря” – разказа Мария Николая.
“Жал ми е!” – през сълзи сподели д-р Рангелов. “Тази жена е светица, от петгодишна е в манастира, леля й е била игуменка и я оставя в манастира, 91 години е била в него. Родом е от село до Костенец” – сподели д-р Рангелов и се разплака от вълнение. То
й е констатирал, че монахиня Херувима има изтощение, влошена сърдечна дейност, тежка артеросклероза. “Тежко е състоянието й. Тя доскоро беше в отделението, беше докарана в Бързата помощ в Самоков. След като беше прегледана и обслужена в Спешната помощ, отидох да я закараме с линейка до манастира, където живее. Почуках на вратите, но никой не ни отвори. Беше заключено. Преди време аз имах ключ, бяха ми го дали за долната врата, когато се наложи, да влизам и да я преглеждам, защото съм поел ангажимент. Но този ключ ми се отне, т.е. смениха бравата, не знам какви са отношенията там. Игуменката Пелагия ми се обади вчера, беше много загрижена, обясних й че съм тропал по вратата да я приберем в манастира. Тя ми поясни, че вероятно са били в стаята за хранене. Достъпът трябва да бъде свободен, който иска, да я види. Откакто съм в Самоков, я познавам. В Самоков съм от 50-60 години. От 52-ра година, може би. До скоро всеки, който отидеше там, тя го е посрещала, хората отиваха с добри чувства към нея. Монахиня Херувима е най-възрастната в страната. Общували сме, разговаряли сме, споделяла ми е за нейнте близки, които са в чужбина, че са идвали от време на време, има много изтъкнати хора, самата тя е много интелигентен човек”.
Д-р Рангелов каза още, че сигналът за влошеното й здравословно състояние е подаден от нейни близки, които извикали линейка и са я транспортирали до Спешна помощ. “Мен ме извикаха в Бърза помощ, прегледах я, направихме й система и тя се пооправи. Реших да я върнем и отидох с линейката. С шофьора на линейката чукахме на вратата на манастира, никой не отвори. Не я прибрахме в манастира, качихме я обратно в линейката, настанихме я в отделението за пет дни. Направени й бяха системи, за да се подобри оросяването. Тя има високо кръвно налягане, което се потиска” – разказа д-р Рангелов.
Заедно с Мария Николая вчера отидохме в манастира и намерихме монахиня Херувима в килията й, където бе и Емилия Ярловска. “До сно
щи монахиня Херувима беше заключена, без телефон и идваме да я видим” – обясни Мария Николая. “Според мен посещенията трябва да се ограничат” – каза Ярловска. “Тя си губи разсъдъка” – допълни още Ярловска. “Аз съм от Самоков, мъжът ми е в роднински връзки с нея и я посещаваме. Познавам я от 50 години” – каза още Емилия Ярловска.
Попитахме монахиня Херувима какво си пожелава в молитвите, тя каза: “Искам мир и любов”.
По време на нашия репортаж в килията на монахиня Херувима дойдоха отец Михаил Колев – Архиерейски наместник на Самоковска духовна околия и отец Любомир.
“Тя е един много уважаван и обичан човек в нашия град, свързан с неговата духовна и културна история. Когато човек навлиза в една естествена възраст на немощ, на отслабване, всички ние сме в стълбицата на този път, грижите за него трябва да бъдат големи. Аз имам категоричното уверение на майка игуменка, че до този момент никой не е бил възпиран да посещава сестрата, нито пък ще бъде ограничаван” – сподели отец Колев. “Дори да е имало ограничение на достъпа до монахинята за 48 часа, то е било свързано със съмнения как да се постъпи. За нас е важно оттук нататък всеки един близък човек и заинтересован да дойде и да я посети, за да окуражи” – каза отец Колев.
На питането защо близки хора са подали сигнала, а не човек от манастира, игумения Пелагия отговори така: “Аз от десет години се грижа за нея. Д-р Рангелов е лекуващият лекар, когато има проблем, а тя през вечер вдига кръвно 240, имаме лекарство и веднага даваме, ако не падне, до 15-20 минути веднага викаме д-р Рангелов и отец Любомир го докарва с колата. Д-р Рангелов решава какво да прави. Това са 10 години, в които тя е в това състояние на легло, не е била в безпаметност преди, а сега е почти в безпаметност. Д-р Рангелов поне три пъти в месеца е тук. Ние сме духовни хора. Допускате ли, че който и да е от нас няма да се погрижи за нея? Това е невъзможно. Има и нещо друго – при нея идва един епископ, който дойде тук и в нейното състояние я убеждаваше как да изнесе мощите на Св. Панталеймон от манастира, затова се налага ние да бдим над нея. Има и йерусалимки, които сме заключили, защото са много скъпи при изнасяне в чужбина. Затова беше уведомен и Светия синод. Грижи огромни се полагат” – заяви Пелагия.
“Монахиня Херувима идва в манастира на пет години, дадена е от нейните родители. Леля й е била игуменка и по тази причина са я дали. Вероятно е била болнава и са я дали при леля й. На 26 години е замонашена, заедно с Гавраила, с която са родени в един месец, и двете са от Костенец, знаете, майка Гавраила си отиде преди две години, гробът й е в манастира. Тя е прекрасен човек, на всеки е готова да прости, да го изслуша, да му съдейства с каквото може. Години наред водеше манастирския хор. Аз съм нейно духовно чедо и до ден-днешен аз се грижа за нея. Никога не бих си помислила нещо зло да се стори. Влизала съм в болница с нея по 10 дена. Преди да я изнесат от тук без наше знание в болницата, беше на крак и се движеше с проходилката. Никога вратата на сестра Херувима не е била заключена. Без наше присъствие, според вас, редно ли е тук да влизат и излизат хора при сестра Херувима, имайки предвид състоянието й” – попита игумения Пелагя.
“Манастирът е под прякото ведомство на Епархийското ръководство и вечер се заключва след 6 часа. Като всяка институция, има ред и режим на влизане и излизане” – поясни още отец Колев. Игумения Пелагия заяви, че никой не й се е обадил на нея по телефона, за да съобщи каквото и да било.
На въпроса защо не е отворено на д-р Рангелов, за да я оставят след Бъза помощ, игумения Пелагия отговори, че след 18 часа се затваря манастирът. Без благословението и без знанието на сестринството е била изнесена сестра Херувима. “Ние сме били на молитва и през това време дошла жена и от името на нейни роднини, на своя глава, през главата на лекуващия лекар, д-р Рангелов, който ние го викаме когато има проблем и той решава какво ще направи дали ще извика Бърза помощ или не, тя на своя глава извикала Бърза помощ, завели са я в болницата и тогава са го повикали него. Никога вратата на сестра Херувима не е била затваряна, вчера да, беше заключено, защото тя беше съвсем сама, а трябваше да отидем до църквата, чакаха ме хора. До 12 и половина има жена, която се грижи за нея, от 17 часа нататък също има жена, която се грижи” – поясни още игуменката.
Разговаряхме и с друг роднина на Херувима. “Моят баща е пръв братовчед с монахиня Херувима. Родът ни е от Костенец, аз идвам тук доста често. Състоянието на леля ми е като на болнолежащ човек. Леля ми е казвала, че и преди време е била заключвана, за да не се крадат мощите. Това ми го каза и Пелагия, игуменката. Днес, като дойдох, беше отворено и се влизаше свободно. Ще разговарям и с д-р Рангелов. За момента не държа страна, защото трябва да се открие истината. В момента тя е болна и лежаща. Не знам къде отива пенсията й. Мои братовчеди, които са в Испания са наели жена – Зинаида Хаджимитова, която се грижи за леля ми. Аз не я познавам. След малко очаквам от морето да пристигне братовчед ми, Росен Кайтазов, който е лекар в Долна баня и Момин проход, идва тук всяка седмица. Никога не се е оплаквал, че достъпът до нея е ограничен. Госпожата, която е сред нас ни съобщи, аз разбрах и от братовчед ми Росен. Разбрах, че телефонна връзка с нея не е имало, но днес, пристигайки, го възстановиха. Лелея ми на въпроса защо няма телефонна връзка, ми каза: “На мен телефон ни ме трябва”, а за й отговорих: “На мен ми трябва връзка с теб”.
За обективност, сайтът “Самоков инфо” даде възможност на повече хора да изкажат мнението си. Готови сме да публикуваме и други мнения.
Десислава Стоянова