В Троянския балкан, в село Черни осъм, е единственото в България общообразователно училище за планински водачи. В него децата се учат на самостоятелност, отговорност и уважение към природата – разказа днес предаване на Би Ти Ви.
Наричат го различното училище. Децата там също са различни. Наред с математиката, българския език и географията, учениците в село Черни осъм се учат на любов към природата. От рано сутринта започват часове по спелеология, алпинизъм и ориентиране в планината. Вторият час е по спортно катерене.
„Всеки ученик, който е дошъл, е заобичал планината. Не мога да го нарека училище, не мога да го нарека и учене. Защото училището ми е като втори дом. Планината просто ни влече, защото както тя е природа, така и ние сме природа”, казват учениците му.
“Учат ни да бъдем по-отговорни, по-самостоятелни, по-ориентирани и да бъдем по-уверени в себе си”, разказват още те.
Ангелина е сигурна, че в Черни осъм ще получи най-добрия старт в живота, защото тук се учи да следва мечтите си. И не намира за необичайно момиче да бъде планински водач.
Преди да посвети живота си на преподаването, Иван Мутафов е бил алпинист. Носи планината в сърцето си, а любовта към нея е ключът за успеха на всеки ученик и преподавател в Черни осъм. Но природата не трябва да се подценява.
„Планината винаги ни учи как трябва да се отнасяме. Когато сме самонадеяни, ни показва, че това не върви”, заявява Мутафов.
Учи децата да бъдат безстрашни, но дисциплинирани. „Използвам точно този страх и после той сам изчезва. Защото човек, ако не се страхува, трябва да е луд”, смята Иван Мутафов. Децата идват в училището от цяла България.
За 17 години като преподавател в Черни осъм Полексения Динкова помни имената и историите на всички ученици.
„Толкова много обичам училището! И смятам, че е различно точно с взаимоотношенията, които се създават между учениците, между учителите – ние сме големи приятели. Ние сме с децата в планината, на Балкан, на лагери, на ски. И те виждат, че след като ние заедно с тях се мъчим да катерим Ботев или Мусала, или Мальовица, значи ние не сме по-различни от тях и това някак си ни събира и ни сближава”, Полексения Динкова, учител по български език и литература.
Тя допълва, че Балканът учи на дисциплина и променя децата, учат се на самостоятелност, отговорност и на взаимопомощ.
През октомври месец 2006г. след продължително боледуване на 57 г. почина Минко Занковски – създател на училището. Освен това Занковски бе ръководителя на много български експедиции, алпинист, приятел, директор на училището за планински водачи в Черни Осъм.
Минко има множество изкачвания в Кавказ и Алпите, както и на седемхилядниците в бившия Съветски съюз – Комунизъм (2 пъти), Ленин (2 пъти), Корженевска (3 пъти), Хан Тенгри. Заслужил майстор на спорта е от 1982 г. Ръководител е на 3 експедиции в Каракорум – до осемхилядниците Броуд пик (1990 г.), Гашербрум II (1992 г.) и Нанга Парбат (1993 г.).
През 2000 г. в с. Черни Осъм Минко Занковски създава единственото по рода се в България училище за планински водачи, на което бе директор до последните си дни.
„Желая много трудности на учениците и учителите, за да могат, преодолявайки ги, да станат истински хора и истински българи“ – казва на 15 септември 2000 г. директорът на училището в Черни Осъм Минко Занковски при откриването на новата учебна година там. Тогава той обеща на младите хора, избрали предизвикателството да бъдат първите в новата паралелка за планински водачи, да изкачат най-високите върхове в България и по света. Да изминат много по-бързо от него „пътя от Амбарица до Хималаите“. Вълнението му от първия ден на новото училище, за което е мечтал и се е борил – единственото у нас Национално училище за планински водачи, е запечатано на лента.
През 2005 г. Минко Занковски връчи дипломите на първия випуск – 22 момичета и момчета, устояли на всички трудности, които им предлага обучението. Да споделят свои спомени за големия човек, алпинист, планински спасител, учител, директор, приятел бяха дошли от цялата страна едни от най-известните български алпинисти.
Румен Воденичаров, известният дисидент от времето на промените, определи Занковски като „мъж в истинския смисъл на тази дума“, направил за 50 години толкова, колкото други биха направили за 100. Занковски е и истински будител, изтъкна Румен Воденичаров.
Художникът Иван Мутафов, преподавател по специалните предмети в Черни Осъм, разказа преди години как, докато следвали във Велико Търново, живеели на скалите в сътворен от тях заслон – изкарали студентството си на една скала. Докато единият приготвял храна, другият катерел, а за времето се ориентирали по минаващите влакове. Често ходели до хижа „Амбарица“, при това – по всяко време на денонощието. Мутафов разказа и за лавината, която отнесла Занковски при едно от поредните им качвания до Амбарица, завлякла го далеч надолу по улея, но като по чудо не само оживял, но нямал и нищо счупено, макар да го въртяла като центрофуга.