През 1895 г. в града ни идва лесничеят – чех, Юлиус Карел Милде, пръв директор на Горското училище
Една година по – късно училището е преместено в Боровец (тогава Чамкория). Младият и енергичен ръководител веднага се заема с осъществяването на изключително полезни залесителни мероприятия в близките околности на Самоков и Боровец, както и със създаване на горски разсадник. Така е осигурен и необходимия посадъчен материал от ценни горски видове, използвани и в Туристическата градина. И днес там растат двадесетина прекрасни дървета от лиственица (ларикс), внесена за първи път в България от Милде.
Почти по същото време в родния си град се завръщат от чужбина няколко туко-що дипломирали се млади лекари. Д-р Димитър Хаджистамов идва от Женева, а д-р Михаил Ив. Кокошков и д-р Сотир М. Христов – от Монпелие. И тримата след това се утвърждават не само като отлични специалисти, но и като обществени деятели.
Имайки предвид видяното в европейските страни, както и примера на лесничея Милде, те решават да създадат над града туристически парк. Идеята е осъществена през 1903 г., само една година след учредяването на дружество “Рилски турист”, на което пръв председател става д-р Хаджистамов.
По-късно този пост в продължение на 15 години заема д-р Кокошков. След него ръководител на туристическото дружество става д-р Христов. Д-р Кокошков и д-р Хаджистамов са и едни от първите, които строят вили в тогавашната Чамкория. Те не само дават идеята за изграждане на Туристическата градина, но и участват с лични средства за закупуване на посадъчен материал, както и за довършване през 1904 г. на бюфета, превърнал се бързо в предпочитано място за срещи, празненства и развлечения.
Общината в Самоков дава по молба на ръководството на туристическото дружество 10 дка общинска мера на юг от града. Постепенно площта на градината се увеличава, за да достигне през 30-те години на миналия век до 200 дка.
Едни от първите писмени сведения за новия туристически парк намираме в издадена през 1906 г. брошура от пловдивския учител Н. Костов ” До Рилския манастир. Пътни бележки и впечатления.”. В брошурата се описва много подробно излетът на ученици от Пловдивската мъжка гимназия. По време на посещението им в Самоков, преди да продължат през планината пеш за Рилския манастир, те се запознават със забележителностите на града, в това число и на Туристическата градина.
Ето какво Костов е записал за нея: “… На връщане от фабрика “Бъдащност”, влязохме, та разгледахме голямата (около 5 дк), но още не добре уредена градина на Туристическото дружество. Това дружество (основано преди около 2 години, сега с 40члена) освен градината е посадило и дръвчета край шосето за Чам Кория, от града до “Бельовата Черква” (около 2-3 км)… В Самоков от две години има и гимнастическо дружество (с 30 юнака и 20 юнакини), а от скоро и колоездачно (с 25 члена); но те още не са успели да направят нещо подобно на туристите – нещо за полза и наслада на всички граждани…”
Не по-малко интересни са и сведенията в статия от А. Макатев в сп. “Български турист”, кн. 9-10 от 1939 г. В нея четем: “… На чело на дружеството застава извънредно дейният общественик и д-р Х. Стамов / Димитър Хаджистамов – М.Й./, който в сътрудничество с първите си помощници, също млади и енергични лекари, Сотир Христов и Михаил Кокошчев /често така е писана фамилията Кокошкови/, започват усилена пропаганда за постигане на дружествените цели и задачи, като в центъра на тази дейност поставят въпроса за разхубавяването на града чрез създаване паркове, разкрасяване околностите с борови посаждения и облагородяване естествено красивите кътове около Самоков. Ръководени от съзнанието, че за да се приеме добре от гражданството новата туристическа организация, е било необходимо последната да даде видими доказателства, че работи за издигането на града, ръководители на дружеството са поискали от общината да даде за вечно ползване голямо пространство общинска мера, непосредствено над града , по шосето за Чам-кория, и след това е било постигнато, дружествените членове, с малкото налични средства, с личен труд, с помощи от гражданите и заеми от Б.з.к. банка, създават туристически парк, които днес е не само украса на града, но и най-добрия кът за почивка и съзерцание и същевременно отлично доходно предприятие за дружеството.”
През изминалия вече цял век Туристическата градина е познала и добри и лоши години. Големият ентусиазъм от първите години е спрян по време на трите печално завършили за България войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Значителен подем настъпва отново след 1920 г., когато с доброволен труд на туристи и ученици отново се засаждат голям брой дървета и храсти. Оформят се алеи и цветни площи. Почти по същото време (през 1924 – 1925 г.) е построен и колодрумът. Той се намираше на мястото на сегашния стадион “Искър”.
Това модерно за времето си спортно съоражение прави още по-популярна и по-посещавана градината. На колодрума се провеждат много спортни тържества, както и различни общоградски прояви.
Из спомените и записките на Мария Йончева