Тревненските майстори привнесли чужди елементи в своите творби, но ги „споили“ в единство с местната орнаментика

c3a63084a86cb1275e5471ee7731a235

През първата половина на XIX в. Трявна вече била известно селище на дюлгери, резбари и зографи. Запазени сведения от онова време говорят и за съществуването на дюлгерски еснаф.

В Трявна идвали хора и от далечни краища на страната, да търсят местните майстори за строителството на сгради и тяхната украса. Резбари и иконописци, които трудна намирали работа по своите места се преселвали в Трявна, или временно оставали тук. Като талантливият майстор – резбар от Видин – Георги, чиято фамилия е неизвестна, който по сведения на Димитър Друмев, се преселил в Трявна и успял да се „сработи“ с тревненските резбари.

Под негово ръководство бил „изпълнен“ оригиналният иконостас на най-старата габровска църква на името на Св. Йоан Предтеча. Резбарят „подписал“ творбата си: „Майстор Георгия от Видин и преселение его в Трявна 1814 г.“. Той, по думите на Андреана Дойкин /“Тревненските майстори в храм „Св. Йоан Предтеча“ в град Габрово“ („Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, 2019 г.)/, изработил цялата дърворезбена част на иконостаса в храма, люнетите – вази с лаврови клонки – мотив, често използван от тревненските резбари, лозовия фриз, разнообразни растителни мотиви, добре композирани птици, лъвове, двуглави орли, камили и др. Майстор Георги застъпвал „по-сериозно зоологичните форми в дърворезбата си, докато човешките почти отсъстват“, пише още А. Дойкин и допълва, че неговите творби се отличават с фина изработка. „В пластичните композиционни решения майсторът вплита елементи в стил рококо, особено в ограждащите орнаменти и завършващи гирлянди, лалета, палмети. Използва и други характерни мотиви, предпочитани от тревненските резбари“…

Църквата „Св. Йоан Предтеча“, построена в края на XVIII в., е преустройвана многократно. Имала самостоятелна камбанария през периода 1870 – края на 40-те г. на XX в. През 80-те години на XIX в. Уста Генчо Кънев пристроил притвор и два купола. Камбанарията е издигната през 1952-1953 г. Голяма част от иконите в храма са дело на тревненските зографи Йоаникий Папа Витан и Симеон Цонюв. В олтара /през 1813 г./ е изписана икона на Богородица, дело на друг тревненски зограф – Георги Димитров Попвитанов.

По сведения на арх. Николай Тулешков, дело на майстор Георги са и иконостасите на църквите „Успение на Пресветая Богородица“ в Пирдоп /1819 г./ и на „Света Богородица“ в Копривщица /1821 г./.

В Трявна идвали иконописци и резбари от Тетевен, Самоков, Македония.

Преображенския манастир е записано името на Ангел Петрович – майстор на „клонки и разкошни капители“. Вероятно и той бил от временно пребиваващите в Трявна и работил с нашите майстори в манастира. „По този начин, пише още Д. Друмев, тревненската резба се обогатява с мотиви, донасяни от другаде и се усложнява в стилово отношение“. Навярно това, според Друмев, дава основание и на Никола Мавродинов да твърди, че иконостасът на църквата „Св. Богородица“ в Копривщица е дело на майстори от тревненската резбарска школа.

Тревненски иконописци и резбари работили и в Румъния, откъдето „донасяли новости“ и обогатявали в художествено и стилово отношение своите творби. Свидетелства за това, по думите на Д. Друмев, откриваме в таблите на първия регистър в иконостаса на най-старата тревненска църква „Св. Архангел Михаил“, където са включени заетите от Румъния барокови форми, но „те са така споени с местните растителни мотиви, че звучат в единен стилов консонанс“. Тревненци вземат от Румъния и образец за украсата на колонките в иконостасите на църквите в Килифаревския манастир и в „Св. Георги“ в Трявна /Иконостасът на тревненската църква е завършен около 1855 г. Според изследванията на специалистите, главният майстор, главният изпълнител на резбата на иконостаса, е Димитър Дойковчето, който работил заедно с Никола Драгошинов и други майстори/. Колонките са ажурни, а по тях са наредени в отвесна редица елипсовидни отвори, като във всеки от тях има пластичен лист на лилия. „Тя е хералдичен знак в герба на много дворци, но и тук не стои чуждо“ – пише още Друмев. Олтарната врата на църквата „Св. Георги“ в Трявна, дело на майстор Димитър Дойковчето, е украсена в долната си половина с орнамент, характерен за мебелите в стил „Ампир“ – украса, видяна също в Румъния. „За отбелязване е, че никъде в тревненската резба, привнесените чужди елементи не действат откъснато от местния орнамент. Заслуга на тревненеца е, че ги е споил в единно органическо цяло“ – заключава Д. Друмев.

Галина Иванова