Училищните дворове се превърнаха в модни подиуми, по които дефилираха усмивките на младостта. Възторгът й владееше майските емоции на рилския ни град. Над 200 абитуриенти вчера празнуваха завършването си и си взеха довиждане със своите учители и школските знамена. Училището стана „вчера“ за 19-годишните и семействата им. Класните стаи за последен път ги събраха и докато отброяваха до 12, тайничко избърсваха по някоя издайническа сълза. Минутите за прегръдка с учителката, с която са споделяли последните училищни вълнения, минаха бързо, докато родителите и приятелите им нетърпеливо ги чакаха в подредените дворове за снимки. Последният училищен звънец бе начало на акордите на „…кълна се никога да не забравя теб“. Директори, класни и завършващи заставаха пред микрофона, за да кажат едни от най-съкровените слова в живота си, мигове, преди да тръгнат към площада на Самоков. Времето тази година беше благосклонно и песента на дъжда изчака химна в школата. По стар обичай небето на 24-ти май не се сдържа и разхлади пъстрата тълпа.
Доста от завършващите вече знаят къде ще продължат. Оценките от предварителните изпити, електронният прием вече са с обявени резултати. Модните тенденции в образованието си казват също думата и трудно може да се отрече полезността им. Някои от завършилите средното ще продължат по пътя на знанието, дано и те, и всички имат късмет и сили, за да устоят на трудните предизвикателства в българската среда.
На 24-ти май си припомняме, че първите български химни за образованието, са написани в град Елена, още в средата на 19-ти век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Рабовски – „Български звезди от Солун“. Вторият е на Иван Момчилов – основател на класното училище в Елена, наречено впоследствие от един от възпитаниците си, Петко Славейков, „даскалоливница“. Има още два химна – на Йордан Ненов, отново учител в това училище, и на Иван Кършовски, възпитаник на училището. Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.
На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“. Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен,която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. Един ден забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище. На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методи и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се запява от всички училища в страната. След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките. Едва през 90-те години на 20-ти век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция по ученическите празници продължават да се изпълняват първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.
Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е виден български писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.
Роден е в гр. Елена в семейството на Никола Ст. Михайловски – възрожденски писател, публицист и общественик, основател на Търновската правописна школа. Племенник е на Търновския митрополит Иларион Макариополски. Първоначално учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност.В продължение на две години учителствува в Дойран (дн. Македония), след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки (окончателно завършва образованието си във Франция през 1883 г.). След Освобождението от турско робство (1878) Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия, преподава френски език и всеобща литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет) като доцент, а по-късно и като професор. За кратко време през 1880 г. е главен редактор на вестник „Народен глас“ в Пловдив. От 1882 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1898 – неин действителен член. През 1886-1887 г. е избран за народен представител в Третото Велико Народно събрание, а по-късно и в Обикновеното Народно събрание през 1894–1896 и 1903-1908 година. В началото на 1904 година особено предизвиква Фердинанд I с поредица от статии („Потайностите на българския дворец„ „Какво прави князът и какво правим ний?„, „Философия на парата“ и „Потайностите на българския дворец„). В тях той обвинява монарха в подкуп на софийската преса. Поради това е уволнен от Софийския университет и е осъден условно (първоначалната присъда е седеммесечен затвор). В негова защита се обявяват Кирил Христов и Антон Страшимиров. През следващата 1905 година се оттегля от активна обществена и редакторска дейност, но продължава да заклеймява монарха и политиците в статии и брошури („Тевтонската опасност„, „Позив към българския народ и българската интелигенция“ и др.)По време на Балканската и Първата световна война (1912-1918) Стоян Михайловски пише патриотични стихове, възхваляващи силата на българското оръжие и дух, сравними по сила на въздействието си с одите на Вазов и Кирил Христов. След войните Стоян Михайловски окончателно се оттегля от обществените борби. Творчеството му е жанрово многообразно – епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Сътрудничил е и на „Църковен вестник„. На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски – тогава учител по музика в Русе, – написва стихотворението „Кирил и Методий“ като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в списание „Мисъл“ в Русе.