1996 – 1997г. група умни и красиви хора пожелаха паричките на държавата и сънародниците си. Заложиха въдицата със стръв висок лихвен процент и повечко пропаганда. Всичко вървеше добре, а един чичко, отговарящ за стабилитета на финансовата система почти всяка вечер по телевизията ни вдъхваше увереност и спокойствие. И както всичко беше наред, една слънчева утрин научихме, че десетина банки изгърмяли и като резултат спестяванията, най-вече на обикновените хора, се превърнаха в спомен. Съвсем скоро към цифрите на банкнотите на националната валута се прибави още една нула с всички възможни последствия от това. Редица наши братя и сестри не преживяха този шок и се преселиха в небитието, а останалите се гърчим в мизерия и до днес. За отбелязване е, че на нито един екземпляр от виновниците за случилото се не е паднал косъм от главата, а не познаваме случай да е върната и стотинка от заграбеното. От чичкото-медиатор няма ни следа, ни спомен – изчезна яко дим. Апетитите за източване на финансовите и материални активи на обикновените хора и техните домакинства не секват. Предмет на подчертано внимание и занимания на още по-умни, красиви и образовани люде – българи и чужденци – са притежаваните от гражданите земеделски земи, гори, банкови депозити и не на последно място жилищните им имоти. Трън в очите на обичайно избиращия сянката наш и чуждестранен бизнес, практикуващ търговия със жилищни имоти и отдаване на жилища под наем, е обстоятелството, че над 95% от българите притежават по един или повече собствени жилищни имота и имат някаква сигурност за покрив над главата си, за разлика от гражданите на западните страни, където обратно – собствениците на жилища са твърде малко, а е огромен делът на тези, на които цял живот прекалено голяма част от фамилния бюджет отива за плащане на силно надути наеми за едни често твърде бутафорни, но широко рекламирани “солидни” жилищни сгради, от които след малко по-сериозни бури остават само купища отпадъци от евтини строителни материали. Стремежът на споменатия бизнес да се прилапа час по-скоро и колкото се може повече от тези 95%, та и по този показател да се “поевропейчим”, не е от вчера. Острието на атаките не случайно е насочено към собствениците от панелните блокове, тъй като сред тях е най-лесно да се посеят раздори и да се приложи принципът “разделяй и владей”. Започна се с внушението, че панелките скоро щели да рухнат масово, въпреки че същите най-вероятно ще надживеят много от сградите, строени от широко скроени прочути измамници след 1990г., че всичката грозота на градовете и на ландшафа в страната ни въобще, се дължала на тези зловещи сгради, помрачаващи блясъка на гетата, на полусрутените къщи и обществени сгради, на чудесния вид на окрадените корита на реките в чертите на някой град, на осъвременените чрез модерната гола сеч крайградски паркове и на ювелирно изпълнените асфалтови и тротоарни улични покрития. Официалната пропаганда стъпка по стъпка подготвяше почвата за обладаването на собствениците в жилищните комплекси. Още през 2009г., а по-късно и през 2011г., лобитата на бизнеса с жилищни имоти, на строителния и проектантския бранш, и заинтересовани физически лица от висшия ешелон на властта, прокараха редица изменения и допълнения на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), водени според изявленията им единствено от желанието закона ни да осигурява прилагането на добрите европейски практики. Един внимателен прочит и осмислянето на последствията от прилагането на тези допълнения в реалните условия, категорично ни убеждават, че цел на промените не е просперитета на индивидуалните собственици, а създаване на редица условия и предпоставки за постепенното им превръщане от собственици в наематели. Тук искам да подчертая, че осмисляне очаквам от хората, които четат, мислят непредубедено и ги е грижа за тяхното и бъдещето на децата им. Важно е да се отбележи и това, че тези две кръпки към закона са умишлено толкова зле съставени и редактирани, че да създават удобни условия за закононарушения в приложното му поле по стар нашенски обичай , а съдържат и неизчистени противоречия със старите действащи текстове. През 2011г. недвусмислената обществена реакция охлади апетитите и страстите на заинтересованите кръгове. Но натиск отвън и от вътрешни фактори продиктуваха на сервилното народно представителство и ресора от изпълнителната власт Министерство на регионалното развитие и благоустройството нови три изменения на закона през 2012, 2013 и 2014г. Като връх на политика за стягане на примката около шията на собствениците се появи постановлението на Министерския съвет № 18 от началото на т.г. и приетата с него Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради – озадачаващо и прекалено странно постижение на злия управленски гений, повече приличащо на заделяне и пръскане на пари за пир по време на чума. В условия на задълбочаваща се криза, при многомилиардната ни задлъжнялост и поддържаната със значителни кредитни инжекции отвън, повече от зле работещата национална икономика, това упражнение като резултат ще има изключително негативни последствия, включително и съществен принос за задълбочаване на инфлационните процеси. Но пък ще се даде мощен импулс на трансформащията на собствеността на панелните жилищни имоти, за която стана дума по-горе, за да може най-после да се приближим до поредните средни за ЕС, макар отново фатални за нас нива, стига с тези 95% изнервящи вече наши приятели, покровители и кредитори. В случая, това което е зле за нацията, е предвидено и ще се отрази по най-добрия начин на интересите на прекалено разрастналите се у нас строителен и проектантски бранш, както и на специализираните фирми за технически обследвания и енергийна ефективност. Това без свян и с гордост се заявява от съставителите на програмата и се манифестира като най-важен положителен икономически ефект от нея в издадения нарочен пропаганден материал на министерството. Сега да видим на фона на казаното до тук какво се случва в родния ни град, където броят на панелните сгради не е малък. Бих желал да приведа на вниманието на съгражданите си един конкретен пример, който смятам за типичен за старта на т.н. кампания по санирането в Самоков. Наложи се във връзка с него да сигнализирам до общинската администрация. На шести май правоимащи собственички на жилищни имоти в бл. 12 на ж.к. “Възраждане” където живея, разлепват покана за свикване на общо събрание. Поканата е на основание чл. 26, ал. 1 от ЗУЕС, но кой знае защо е пропуснато да се приложи и проекта на споразумението за създаване на потребното за целите на санирането сдружение, като с това се нарушава задължителното изискване на ал. 3 от чл. 26 и се отнема възможността на бъдещите съдружници за преценки, ориентация и избор по предмета на сдружаването и най- важното – за правните и всички други последици за тях от включването в това сдружение. На 13.05.. докато се събираха хората, попитах защо поканата не се придружава от проекта. Отговорът беше кратък – той може да се разгледа. И аз търпеливо зачаках разглеждането. Мероприятието стартира. Надявах да протече съгласно закона. Уви, по никакъв начин не се провери дали присъстващите собственици или представляващите ги са не по-малко от 67% от идеалните части. Не беше проверено упълномощаването . Само от вх. А имаше два случая с представителство без регламентирано упълномощаване, за които лично знаех. Не беше предложен и избран с предвиденото мнозинство председателстващ и по негово предложение протоколчик. Някакво лице без да се представи разказа, че е бил на инструктаж в общината, където били направени разяснения и подчерта две неща според него твърде важни, но неотговарящи на истината: експлоатационният срок на блока изтичал след по-малко от пет години и ако дотогава не се укрепи и не се направи топлоизолация, той няма да може да се обитава, както и че ще бъдат сменяни двигателите на асансьорите с по-ефективни. В сигнала включих въпроса: наистина ли в сградата на общинската администрация циркулира такава манипулативна и подвеждаща информация, и въз основа на кои проучвания, измервания и др. подобни се е стигнало до тази констатация за експлоатационния срок? Отговор още не съм получил. Липсата на каквито и да било процедурни действия по законовия текст, регламентиращ работата на учредителното събрание бе смайваща. По т. 1 дори не се чу за проект за споразумение за създаване на сдружение, камо ли да се проведе дебат и разбира се не се взе задължителното решение. В резултат на подминаването на т. 2 сдружението си остана безименно. Не се прие споразумение за създаване на сдружението. Пропусна се избора на управителен съвет (управител), контрольор и определянето на срок за съществуване на дружеството. Деловата част на събирането се приключи, доколкото въобще може да се говори за деловитост и спазване на някаква законност. Споразумение нито беше разглеждано, нито гласувано. Питах се, дали така заченатото в конфликт със закона сдружение ще бъде вписано в регистъра на общината? Със сигурност да. Личеше по всичко, че към списъците с подписите на хората ще се прикрепят предварително или впоследствие изготвени протокол с отразен достатъчен кворум, с резултати от гласувания, дискусии и всички други необходими атрибути, за да се оформи приемането на едно “перфектно” споразумение. Въпреки че администрацията не отреагира официално на сигнала и не получих отговор на поставените въпроси, той изигра роля. По-малко от два часа след като на 14.05. депозирах в общината сигнала, на таблото във входа ни цъфна протокол, в който за излизане от конфузното положение се мъдреше заключение: “Поради липса на необходимият кворум проведеното общо събрания се счита за закрито(?!) и предстои да бъде проведено ново такова …”. Как така на 13.05. повече от един час тече общо събрание, без да се провери предварително кворума, не се избра протоколчик и не се води протокол, а на 14.05. се появи протокол подписан и от едно свързано лице със служител на общината, което отгоре на всичко не присъстваше? Отговор трябва да очакваме от оперативния екип по санирането в общината, който със сигурност вещо съветва май всички инициатори в града как да обличат в законна форма своите нерегламентирани, противозаконни и подозрително кратки изпълнения. Повече от сигурен съм, че по идентичен начин са протекли всички проведени досега “учредителни” събрания на регистрираните вече сдружения. Специализираната общинска структура види се помага къде с каквото може и както се налага – не съвсем истинна и подвеждаща информация за по-лесно зарибяване на собствениците, затваря очи за недопустими пропуски по разни там законови процедури и с всичко друго каквото потрябва. И това е само в началото на кампанията. Злите езици, нали си нямат работа, се чува да говорят, че фирми с изострен бизнес нюх вече инвестирали в кампанията по санирането, ангажирайки различни по-инициативни подкрепящи начинанието хора от етажните собствености и разни други, които биха допринесли за успешното му реализиране. Но това сигурно са само приказки. В нашия град нравите са чисти като планински въздух, а и няма кой да се поддаде на изкушения от този род. Пропагандната машина на републиканско и местно ниво работи интензивно. Но както се забелязва, повечето от агитиращите собствениците на панелни жилища непременно да се включат в капана сдружение, живеят в жилища с монолитна конструкция и високи зидове, а други сега си строят или вече са придобили къщи. Почти като загадка ни изглежда защо тези люде толкова великодушно настояват да се пробута едномилиардния безплатен обяд на панелкаджиите, а те като по-скромни да не искат да се възползват. Отговорът е твърде прозаичен – елитът не желае да налапва въдицата, която както през 1997г. е пусната. Сега само стръвта е друга – не високи лихвени проценти, а стиропор, PVC дограма, и обещания за топло и светло бъдеще. За очертаващата съсобственост е строго забранено да се говори. Ще ми се да попитам склонилите да се включат в сдруженията какъв ще е резултатът за тях , ако се реализира следния не апокалиптичен, а съвсем реалистичен сценарий. Факт е, че страната ни се е нагълтала с премного кредити. Икономиката й едва мъждука и няма как да се погасяват задълженията ни. Неминуемо идва денят, когато щедрите някога кредитори, пожелават да си получат парите обратно (както в Гърция). Като разберат, че няма какво да получат, те ще се поинтересуват в какво са вложени техните средства и ще се разбере, че с един милиард от тях са облагородени някакви жилища. Досиетата с документите за разходите за всеки апартамент се пазят в една банка, в общината, областната администрация и министерството. От тях кредитодателят ще узнае за точно колко пари е санирано буквално всяко жилище. И за да не е на загуба, съвсем законно може да поиска и няма как да му се откаже (пак като в Гърция) да стане собственик на частта от жилището, която се пада според изразходваната сума за саниране и ремонт на общите части. Какво ще се получи, ако данъчната оценка на един двустаен апартамент сега е например 8000 лв, а разходите по облагородяването му, както става известно, достигнат между 4500 и 5000 лв. Една съсобственост от 8/13 за досегашния притежател и 5/13 за кредитора ще означава сълзи за първия и неописуема радост за втория. Но това не е всичко. Законотворците са се погрижили да вкарат в ЗУЕС такава схема за поддържане и управление на етажната собственост чрез органите на сдружението, която поради масовата бедност на хората от блоковете бързо да топи 8/13 – ти в полза на съдружника. Това също е детайл, за който пропагандата не споменава, както и за много други, които биха подтикнали към сериозни размисли потърпевшите. Накрая искам горещо да препоръчам на всички мои съграждани, собственици на панелни жилища, да се запознаят според възможностите си със Закона за управление на етажната собственост и Национална програма за енергийна ефективност, за да добият вярна представа за толкова важни за всеки от тях неща. Граждани, мислете преди да се сдружавате, времето е разделно и последствията от постъпките ви могат да се окажат прекалено тежки.
Б.Стамболийски