„Кучето не се интересува дали си богат или беден, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде своето – така Джон Гроган обрисува силната връзка със своето куче в световния бестселър „Марли и аз“, който разказва за приятелството, което не познава граници, за верността и отдадеността на най-добрия приятел на човека към човека. Неслучайно кучетата са призвани и обучавани за най-верни помощници при спасителни операции – това е така не само заради изостреното им обоняние, но и заради големите им сърца и жертвоготовността да помогнат на изпаднал в беда човек.
„Кучетата са наши верни и безценни помощници не само при спасителни операции в планината, но и при бедствени ситуации като наводненията в Бисер, експлозията в Хитрино и още много други“, споделя Катя от Планинската спасителна служба (ПСС) при БЧК. Организацията е провела над 400 спасителни операции във високите планински части само през последните 4 години, а в периода 2013 – 2017 г. е помогнала на над 10 хиляди души, изпаднали в беда. В много от тези спасителни операции кучето е безценен помощник. В екипите на Спасителната група на ПСС помагат 22 кучета-спасители. За да бъдат те верни спътници на екипите и да разполагат с достатъчно сили, за да изпълняват своите мисии, е необходимо да получават достатъчно грижи и комфорт преди, по време и след спасителни операции. За целта хората от Планинската спасителна служба решават да подсигурят 2 ремаркета за превоз на кучетата-спасители, които ще гарантират удобен транспорт и най-важното – съхраняване на силите на кучетата, за да бъдат те още по-ефективни на терен в спасителните операции.
Освен шумоизолирани, топли и удобни, ремаркетата ще предпазват кучетата-спасители от вредния газ на автомобилите, а ще служат и за къщички по време на обучително-тренировъчни курсове и при по-дълги акции, за да ги предпазват от суровите метеоролигични условия.
Кучетата-спасители на ПСС не са единствените помощници в кризисни ситуации, които се нуждаят от подкрепа, за да изпълняват своята мисия пълноценно. Всеки, който желае, може да подкрепи и младежите от Университетския аварийно-спасителен отряд (УАСО), които се нуждаят от нова екипировка за борба с горски пожари. УАСО е доброволно младежко сдружение към БЧК, което извършва или подпомага възстановителни действия при стихийни бедствия. Екипите на УАСО са участвали в акции за помощ при наводненията в Добрич и Мизия. Организацията се фокусира и върху зачестилия проблем с горските пожари. Близо 1 милион декара гора са опустошени за последните 10 години, а за възстановяването на природните дадености ще са необходими над 100 години. Ето защо УАСО активно взима участие във възстановителни мисии при Мальовишкия пожар от 2000 г., пожара в Пирин от 2003 г., пожара в местността Бистришко бранище, при с. Локорско, както и този над Рилски манастир от 2015 г.
„Никога няма да забравя пожара на Мальовица – може би най-големият пожар в Рила за последите 70-80 години. Планината горя две седмици. Горе работеха стотици хора – пожарникари, горски работници, общински служители, войници. И много планинари. Гореше Мальовица. Гореше нашият храм. Нямахме подходящ транспорт, но се спазарихме с една маршрутка да ни закара до ЦПШ. По пътя спирахме на железарски магазин и за колкото пари имахме – купихме брадви, триони, лопати. Не бяхме с особено самочувствие – нямахме опит с такива пожари, но гледахме какво правят другите. И ние – същото“ – разказва Васил Гурев от УАСО. „Често през деня от вятъра огънят се засилва и трябва да се отстъпи назад. Започва да се прави нова просека, нов рубеж, който ще бъде бранен успешно час или ден, докато може. Понякога изглежда, че пожарът затихва. Но на следващия ден се разгаря отново. Копаем яростно каменистата почва. Огненият фронт стига по последния ред дървета и със зловещо бучене пламъците тръгват нагоре към върховете на боровете. После огънят притихва и слиза ниско долу. Става тихо. Много тихо. Гори вече тревата към нас. Към линията, която сме очертали. Не говорим. Всеки един от нас отдавна е измерил с очи своите шест метра от тази линия, стиснал е здраво лопата в ръце и знае, че през това място огънят не трябва да мине“, описва борбата с огнения ад Васил.
Никой не потърси онговорност от разследващите и не попита защо не са открити и наказани виновните за пожара на Мальовица, който завинаги унищожи Ръждавица. Миналата година шефът на парк „Рила“ и представители на местната власт в Самоков изказаха мнение, че Ръждавица се възстановявала, което беше посрещнато с ирония от планинарската общиност, обичаща истински природата.
