Като всеки лидер на комунистическата партия, тръгнал от социалните низини/най-типичен пример е Т. Живков/ и др. Корнелия Нинова залага на активните, престарели и чевръсти хора с типично комунистически рефлекси. Оня ден гледам съкварталеца Никола Симов, известен в Кършияка като Кольо Лайното да разнася някаква подписка и да рекламира на висок глас инициативата на „социалистите”.
Помислих, че активистът агитира за т. нар. „допитване до членовете на БСП”, с което партийната му шефка цели да удари топката и да забави малко издигането на кандидатура за президент, но се излъгах. Оказа се, че шефът на БСП в район „Север”-Пловдив е спретнал подписка и електронна петиция с искане да бъде отхвърлен законопроекта на М. Андреев за забрана на комунистическите символи и за отменяне на Закона, който обявява комунистическия режим за престъпен. С любопитство се зачетох в „петицията” им и останах като гръмнат – все едно не сме 2016 год., а сме в ранните месеци на 1990 год. Стилът на пловдивските социалисти е уникален – „фашистки главорези”, „дясно недоносче”, „антикомунистически апологети”, „ антифашистка съпротива”, „фашистки палачи”, „музея на Г. Димитров” и други подобни пълни глупости и лъжи. Просто е невероятно, но очевидно хората на др. Корнелия са решили, че единственият начин за реактивиране на партията е връщането към спомена за комунизма и съвсем не бе случайно поклонението им в Правец пред диктатора и завършен простак Т. Живков. Отзвукът очебийно е вдъхновил другарката и тя е активирала верните си люде по места, защото БСП-Северен в Пловдив е организацията, в която членува новата каска в Изпълнителното бюро на БСП непостижимия и единствен Георги Гергов – Гочиту.
Разбира се, в петицията на пловдивските социалисти, която разнасяше Кольо Лайното се повтаряха техните мантри за „белия терор” и „хилядите избити комунисти в периода 1923 – 1944 год.” като се сочи цифрата 30 000 души. И понеже дори комунистите заслужават просвета, да им повторя още веднъж някои факти за т. нар. „жертви на фашисткия режим в България”. През 1972 год. комунистическото издателство “Партиздат” отпечатва и пуска в търговската мрежа сборника „Звезди във вековете”, в който старателно е описан всеки загинал за „победата” комунист в периода 1923 – 1944 год., като освен загиналите в България, са описани старателно и тези загинали в Испания, СССР, включително и тези умрели от естествена смърт техни активисти, както и емигриралите и изчезнали в други страни. Описани са по области, например в София и Софийска област такива са 725 души, а в Пловдив и областта са 666. Пак повтарям – данните са от комунистическото издателство “Партиздат” от 1972 год., одобрено от ЦК на БКП! Та там общо за страната погиналите пред олтара на комунистическата утопия са 4 824 души за периода 1923 – 1944 год. Комунистката Цола Драгойчева пише спомени в три тома с екип от БАН и ги издава в периода 1972 – 9 год. под заглавие „Повеля на дълга. Спомени и размисли”. Там тя сочи по-малка цифра жертви от комунистическата партия – 3 214 души за периода 1923 – 1944 год. Дори и тези цифри будят огромно недоверие, защото например жертвите на т.нар. Септемврийски метеж през 1923 год. са почти изцяло земеделци и анархисти. В същото време само за три месеца/от септември до ноември 1944 год., до началото на т. нар. Народен съд/ БКП избива без съд и присъда 31 106 души/тридесет и една хиляди сто и шест души!/, 2 812 са осъдени на смърт от Народния съд, до 1950 год. са осъдени на смърт по други процеси, най-вече горянските – 10 381 души, да не говорим за изпратените и загинали в концлагери след 1950 год. Това е статистика, дами и господа, другари и другарки!
Повече от 40 години сме били принудени да търпим лъжите и сеенето на омраза от комунистическите гаулайтери, продължават и сега и наистина вярвам в прозрението на големия български писател Д. Талев, който също е изпратен в лагер. Например от години търся поне едно, поне едно изказване в оригинал на генерал Христо Луков, което да е с антиеврейска насоченост или негова заповед за физическо ликвидиране на поне един негов политически противник. Ами няма другари, но това не ви попречи да го разстреляте в дома му като куче. Също от години търся поне едно доказателство за антисемитска дейност на Главния водач на СБНЛ Иван Дочев/жена му е еврейка/. Ами, пак няма, другари! Всичко това не пречи на комунистическите шамани десетилетия да създават техни си митове, по-точно – гадни лъжи. И другарката Нинова продължава традицията, както виждате.
Комунистическата идеология е толкова отчайващо елементарна и пропагандно нагла, че наистина понякога единственият начин да се противопоставиш е шегата. Тъй като с името на социалистическата лидерка се шегуваха много колеги не е лошо да и се препоръча да погледне „инструкцията” на КПСС, с която се препоръчва използването на мъжки и женски имена през 1921 год. като истински пролетарски, т.е. родените в революционните години да имат и персонална закалка в комунизма чрез личното си име. Списъкът е съвсем истински и затова го публикувам съветския вариант със съответните разяснения. И погледнете как се „закалялас сталь”. Например Арлен означава „армия Ленина”, мой съученик пък се чудехме на кого е кръстен Видлен и чак сега откривам, че означава: „великие идеи Ленина”, Марлен пък е комбинация от имената на Маркс и Ленин, Ленст пък от Ленин и Сталин, а Правлен е „правда Ленина”, препоръчва се дори име Кид, т.е. „комунистический идеал”. Но черешката на ономастиката е препоръчаното болшевишко име Педераст, което е обяснено като „передовое дело радует Сталина”! Какво ви учудва щом болшевишката партия го препоръчва. И какво ви диви, че личното име на социалистическата лидерка породи толкова шеги? Но има и ренесансов привкус – кръстила е сина си Рафаел…
Доста щрихирано се опитах да обясня, че комунистическата идеология в България ще процъфтява, докато няма кой да се бори с нея. И винаги ще шестват такива като др. Нинова и др. Гочиту Гергов. Просто сме неспасяеми.
Христо Марков