Отскоро, когато Самоков излиза до големия понеделнишки пазар, из градския център се чува музика. Звучат весели и тъжни шлагери, народни песни, мелодии на световноизвестни групи и тонове, които се струват на ухото смътно познати. 74-годишният Райчо Асенов свири на акордеона си с надежда да зарадва хората, да им помогне да имат по-добро настроение и да станат поне малко по-добри. Минувачи се спират да поговорят с Райчо, но е много трудно, защото е опериран от рак на гърлото и трудно говори. Операцията е била преди 30 години, но трудно се свиква със загубата на гласа. Райчо не може да говори, затова пък отвръща с музика и напомня на старите самоковци за минали времена.
Райчо не е хващал акордеона за солоконцерти на открито от близо десет години. Житейски неволи и проблеми за това време са го отказали от любимото занимание, но сега отново се връща към него. Райчо ни споделя, че акордеонът си го купил сам преди години от спестени пари. Преди години бил мияч в БКС, там изкарал 20 години. Още на млади години се оженил и има пет деца и дузина внуци. Децата вече са големи и се оправят сами, не живеят при нас“ – споделя ни Райчо. С жена му 20 години Райчо държеше градската тоалетна до ДНА, която вече не съществува. След като местната власт я премахна, на семейството понякога се наложило да живее по клошарски и да търси къшей хляб в контейнерите. Сега обаче отново надеждата е в музиката, защото с малката пенсия от 200лв. едва се изкарва месеца. „Труден е животът. Музиката облекчава“ – казва кратко Райчо и бързо хваща акордеона за весела мелодия, която полита из пазарния ден на Самоков.