Скоро е празникът на манастира до крепостта „Урвич“

20160518160007_40719

На 9 май е празникът на манастира  „СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ – ЛЕТНИ“. Както е знайно, той се намира в близост до крепостта „Урвич“ и руините на крепостната църква „Св. Илия“, където проф. Николай Овчаров е започнал археологически проучвания. Разположен е в Лозенската планина на десния бряг на река Искър, в Панчаревския пролом.

Предполага се, че обителта е създадена преди 12 в. и е била част Урвишкия крепостен комплекс, като е с важно място в Софийската Мала Света гора. Крепостта Урвич е построена през 13 в. и е имала стратегическо значение през Втората Българска държава. От нея цар Иван Шишман оказва сериозна съпротива при превземането на София от османските нашественици – напомня писателят Цанко Серафимов.

През 1929 г. Бона Григорева открива основите на разрушения през турското робство манастир „Св. Николай Чудотворец – Летни“. През 1938 г. църквата е възстановена с дарения от местни жители. Сегашната едноапсидна безкуполна постройка на църквата, както и манастирските и стопанските сгради, са издигнати през 1996 г. Основен ктитор на манастира е Атанас Господинов от с. Панчарево.

Не се знае кога точно е основан (вероятно в периода 10 – 12 век), след падането на България под Турско робство манастира е разрушен. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. чрез дарения на Бона Велинова от село Григорево, която по желание на местните жители, открива основите му през 1929 г.

Църквата е построена през 1996 г. върху стари основи. Представлява еднокорабна, едноапсидна безкуполна постройка. Възкръснал за нов живот след дълги години забрава, днес „Свети Никола“ е действащ манастир. Настаняване в района на манастира не се предлага.
В землището на селото се намира средновековната крепост „Урвич“, манастирът „Св. Никола – Летни“ и останки от крепостната черква „Св. Илия“, които заедно с Кокалянския манастир образувалия Урвичкия крепостен комплекс.
Има основание да се предполага, че както при изворите в София и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи.