Дипломатът Светослав Поменов на разпит пред “Народния съд“, преди да бъде зверски убит от комунистите по заповед от Москва, декември 1944 – януари 1945.
Светослав Константинов Поменов е български дипломат и дългогодишен посланик в различни държави. Негов баща е юристът и политикът Константин Помянов, който е роден в град Прилеп, Македония и е д-р по право от Хайделберг, Германия, два пъти министър на правосъдието (1884, 1893-1894), виден столичен адвокат и дипломатически агент във Виена (1902-1903).
Синът му Светослав Поменов е роден на 27 май 1887 в София. Завършва право във Франция, участва в двете Балкански войни и в Първата световна война, в които е отличен с два ордена “За храброст“.
След това преминава на дипломатическа служба в Министерството на външните работи и изповеданията. Бил е секретар и преводач на българската делегация на Парижката мирна конференция през 1919.
Последователно е управляващ българските посолства в Швеция (1920-1921) и Германия (1921-1923) и посланик в Германия (1923-1925 и 1931-1934), Румъния (1925-1931) и Италия (1934-1940). През 1940 ръководи българската делегация при преговорите с Румъния за връщане на Южна Добруджа и подписва на 07.09.1940г. Крайовската спогодба.
После Светослав Поменов е натоварен с друга отговорна задача. Определен е за председател на българската делегация в съвместната българо-румънска комисия по прилагане на Крайовската спогодба.
От 1941 Светослав Поменов е началник на канцеларията на Н. В. Цар Борис III. Г-н Поменов е човек със спокоен и улегнал характер, с аристократични маниери, високоерудиран, владее немски, италиански и френски език. Той е компетентен сътрудник на царя в годините на Втората световна война. Канцеларията която оглавява е на ул. „Московска“ № 31 в София. Светослав Поменов подготвя срещите с представителите на съюзните държави, докладва преписките и молбите, които постъпват с процедурата за тяхното решаване. След смъртта на Н. В. Цар Борис III (28.08.1943) Светослав Поменов преценява, че по-нататъшното съществуване на Канцеларията при недееспособен цар е неуместно. В деня на избора на регентите пише писмо до княз Кирил Преславски в което предлага длъжността си на тяхно разположение. След известно време д-р Г. Ханджиев му съобщава, че регентите са решили да бъде изпратен отново в министерството. Така работата на Светослав Поменов в двореца приключва.
След преврата на 09.09.1944 Светослав Поменов е включен в дългите списъци с така наречените „врагове на народа”. На 06.10.1944 е арестуван заедно с другите царски съветници. Два месеца е разследван в „Народната милиция“.
Изправен е пред Първи върховен състав на „Народния съд“. За негов служебен защитник е назначен професор д-р Йосиф Фаденхехт. Въз основа на напълно безпочвени и измислени обвинения е осъден на смърт. Интересното е, че главният “народен обвинител“ Г. Петров преценил, че подсъдимия не е за смъртно наказание и е отбелязъл, че трябва да бъде въдворен в затвор. Поради което адвокатът на г-н Поменов, проф. Й. Фаденхехт предположил, че при това положение ако не го оправдаят, ще го осъдят най-много на една година затвор. По-късно обаче от СССР пристигат задължителни указания да се ликвидират всички по-висшестоящи бивши държавни и царски служители. Командировани са и десетки руски длъжностни лица които да инструктират, инспектират и следят българският „Народен съд” да не прояви излишна милост към никой от подсъдимите. Впоследствие потресеният от беззаконието и кръвожадността на съдиите, професор д-р Й. Фаденхехт определя присъдите като „умишлено и преднамерено съдебно убийство по изрична заповед от Сталин“.
Светослав Поменов е разстрелян на 01.02.1945 в София заедно с осъдените на смърт царски съветници, регенти, народни представители, аристократи.
А семейството на Светослав Поменов е жестоко репресирано от комунистите – русофили.
На 23.12.1944 в разгара на лютата зима семейството му (съпругата, сина и дъщерята) са изселени в мизерни гета в Добруджа и Лудогорието. Тук при ужасни условия те са държани и малтретирани цяла година. След това са лишени от право да се върнат в столицата. На съпругата му е отказана пенсия. Роднините му пък живеят в постоянен страх, забрани и ограничения. Многократно са следени и уволнявани от работа като „засегнати от мероприятията на народната власт“.
Национален съюз на репресираните от комунизма