Дворецът „Саръгьол“ е на държавата, но тя ще може да го владее, само след като плати на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок по 6630 лв. за необходимите и полезни разноски, които са направили за имота. Това постанови тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик Камелия Маринова, Веселка Марева и Владимир Йорданов.
Решението на ВКС приравнява царя и сестра му на добросъвестни владелци на имота от момента, в който им е предаден от областния управител през октомври 2002 г., но не ги признава за такива. То обаче прави пробив в досегашното разбиране дали българските монарси могат да придобиват имоти по давност. Според този състав (с изключение на съдия Владимир Йорданов) това е напълно допустимо, но просто заради различни закони, въвеждали мораториум върху придобиването на държавни имоти по давност, наследодателят на Симеон и Мария-Луиза цар Борис III не е владял „Саръгьол“ необходимите 20 години.
За да бъде допуснато делото до касационната инстанция, адвокатите на Сакскобургготски и сестра му поставиха серия от важни правни въпроси, на които досега върховният съд не е отговарял.
Разрешението, които съставът дава на един от тях, ще ползва не само царя, но всеки друг гражданин изпаднал в сходна ситуация. Той най-общо е дали, ако държавата ти е предала недвижим имот като твой, а след това заведе иск за собственост срещу теб, има право да ти търси обезщетение за неоснователно ползване на имота. Точната формулировка на питането по делото гласи: „Лицата, на които държавата е предала недвижим имот като собствен (включително като възстановен им от държавата), дължат ли на държавата обезщетение за неоснователно ползване на имота по чл.73, ал.1 ЗС от датата на предаване на имота до датата на предявяване на иска за собственост от държавата срещу тях или правата им трябва да се уредят като права на добросъвестни владелци и същите не дължат обезщетение, защото ползването им не е без основание и ответниците по предявен иск за собственост разполагат ли с правата по чл.72 ЗС с оглед разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗС в случаите, когато именно ищецът /в случая държавата/ им е предал владението върху имотите като на собственици, чието връщане претендира с предявения ревандикационен иск и следва ли ответниците в този случай да докажат, че ищецът е знаел за извършените разноски за имота, ако не им се е противопоставил, за да се ползва от тези права“.
Предходната инстанция по казуса „Саръгьол“ – Софийският апелативен съд, призна иска на държавата за обезщетение за ползването на „Саръгьол“ от Сакскобургготски и сестра му от 30 май 2006 г. до 30 май 2011 г.(когато беше заведено делото срещу тях). Така двамата бяха осъдени да платят по 15 000 лв. на държавата. Като им бяха прихванати 13 099 лв. за необходими разноски, но не им беше признато право на задържане, защото според САС не били налице предпоставките да наследниците на бившите царе да бъдат приравнени на добросъвестни владелци на имота.
Становището на върховните съдии е точно обратното. В решението си те заявяват, че лицата, на които държавата е предала недвижим имот като техен собствен (включително чрез реституция), не ѝ дължат обезщетение за неоснователно ползване на имота по чл.73, ал.1 Закона за собствеността, щом към момента на предаване на владението не са знаели за липсата на основание за това. „Такива лица, като ответници по предявен иск за собственост разполагат с правата по чл.72 ЗС с оглед разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗС, тъй като съгласието на собственика за извършване от тях на разноски за имота е дадено предварително с предаването му като на собственици и в тази хипотеза в тежест на собственика е да докаже, че се е противопоставил на извършването на разходите“, пише ВКС.
За да стигне до този извод, съдебният състав изследва правото на собственост като притежание по смисъла на Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, както и дали плащането на обезщетение е пропорционална мярка според нейните изисквания. „Когато владелецът е бил добросъвестен (не е знаел за липсата на правно основание към момента на предаване на владението) и е ползвал предоставения му от ищеца с признание за собствеността му имот и със съзнанието, че е негова собственост, осъждането му да заплаща обезщетение за ползите, от които е лишен действителния собственик, би съставлявало несъразмерна мярка“, заявява ВКС. И постановява, че такъв владелец е приравнен на добросъвестен по отношение на облигационните си вземания на основание чл.74, ал.2 във връзка с чл.72 ЗС. „Предавайки владението като на собственик, действителния собственик знае, че владелецът може да извърши всякакви фактически и правни действия, които принадлежат на собственика, включително да прави разходи по поддръжката и подобряването на имота. Затова в тази хипотеза владелецът не следва да доказва знанието на собственика за извършването на всеки разход за чуждия имот, а в тежест на собственика е установи, че се е противопоставил на извършването на разходите“, пише в решението.
С него върховният съд заема позицията, че абдикацията на Фердинанд не е основание за присъединяване на имуществото, което е владял, към патримониума на Борис III.„Абдикацията, като основание за престолонаследие, съставляващо институт на публичното право, не може да бъде основание за преминаване на субективни имуществени права и задължения (към които се числи и фактическото състояние владение) от патримониума на едно лице към патримониума на друго лице, а съответно – не може да бъде и юридическо основание за преминаване на владение, поради което не може да бъде и основание за присъединяване на владението на предходен владелец“, заявява ВКС.
После признава правото на монарха да придобива имоти по давност. Условието е да установил владение върху имота без връзка с правомощията му на държавен орган и не за целите на функциите, които изпълнява като такъв, а като равнопоставен на останалите субект на правото. Освен това владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена и да не е опорочено от насилствени или скрити действия.
Тук идва един от съществените въпроси, поставени по делото, от който зависеше изхода му – какво е действието на решението на Конституционния съд от 1998 г. , с което беше отменен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис III и техните наследници от 1947 г. ВКС приема, че с отмяната не отпада правното основание за собственост на държавата и не се възстановява положението отпреди приемане на противоконституционния закон. Т.е. решението на КС няма правовъзстановяващо действие.
Тази позиция не е нова и твърдо е застъпвана от съдилищата до момента. За първи път обаче по делото „Саръгьол“ пред ВКС най-просто беше поставен въпросът какво следва от тук нататък. Законът за национализация на царските имоти е имал еднократно действие, след повече от 50 години е отменен от КС обаче решението му няма реституционно действие, а парламентът никога не приел закон за възстановяване на отнетото от бившите монарси. Сакскобургготски и сестра му попитаха дали след като липсва закон, който да уреди последиците от отмяната на закона от 1947 г., гражданският съд може да постанови решение, което да съобрази с принципа на законност по чл.5 ГПК т.е. при липса на закон, да основе решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
Отговорът на ВКС е, че по-принцип може, но не и точно в този случай. Като обяснява, че постановяване на такова решение е възможно „доколкото предметът на правния спор допуска това, но (съдът) не може да признае вещно-правни, респ. реституционни последици на основание, което не е нормативно уредено от действащото законодателство“. Т.е. без парламентът да приеме специален закон за царската реституция, съдът не може да признае правото на собственост на Симеон и Мария-Луиза.
Проблемът е, че точно държавата, която е ищец, трябва да приеме този специален закон. Всъщност се оказва, че държавата не е изпълнила задължението си да да приеме закон, с който да уреди последиции от обвяването за противоконституционен на закона за национализацията на царските имоти, а е предявила иск за собственост, знаейки, че без такъв закон, той ще бъде уважен. Сега въпросът е дали Сакскобургготски и сестра му могат да получат обезщетение за неприетия закон.
„Саръгьол“ е второто царско дело, което стига до последната инстанция. През 2012 г. ВКС постанови, че дворецът „Кричим“ е държавна собственост. Все още окончателно не са приключили делата за „Ситняково“, „Царска Бистрица“ и „Врана“, както и за над 16 000 дка гори в Рила.
Източник: Правен свят