Вчера Комисията по досиетата организира Ден на отворените врати в централизирания си архив в Банкя. Около 300 посетители имаха възможността да се запознаят отблизо не само с безценните данни за това как е функционирала тоталитарната система, но и с историите на хиляди човешки съдби.
Посетителите успяха да видят документи и вещи, разкриващи детайли от живота както на „вражеските за Държавна сигурност обекти“, така и на сътрудници на комунистическите тайни служби.
Сред многото доносници са и самоковци, известни в миналото като спортисти, хора, заемали високи постове, някои от тях са в активната политика и обществен живот и днес.
Сред разработките в архива на Комисията е и тази за Иван-Асен Христов Георгиев – български юрист и дипломат, представител на България в ООН през 50-те години на миналия век. Най-отгоре в дебелата папка с неговия регистрационен номер е ръчно изписаното предложение за разследване, поставило началото на 31-томова разработка. Последният том завършва с издадената му присъда за шпионаж – разстрел.
Вниманието на посетителите вчера привлече и програмата на нелегалното „Турско национално-освободително движение в България“, която е иззета като веществено доказателство по делото срещу него. Организацията възниква като реакция на т.нар. Възродителен процес и е предшественик на ДПС. Показани бяха и печати, които се ползвали за направата на фалшиви югославски паспорти. На показ бе и шнорхел, използван от гражданин на НРБ, опитващ се да мине границата в багажника на колата на свои приятели. Дихателната тръба му е трябвала, за да може да диша под купчината дрехи, в която се скрил.
Тези истории са само капка в морето от архиви. Картотеката на Комисията съдържа над 2 млн. карти с основните данни на регистрираните – ЕГН, имена, професия и принадлежност към партията. Те са подредени по фонетичен ред, за да предотвратят бързото намиране на досиета от нелегално проникнали лица. Някои от регистрираните обаче имат по няколко картона – рекордът е на гражданин от турски произход с около 26 такива, който имал няколко имена и прозвища.
Централизираният архив отваря врати през 2011 г. В него са прехвърлени архиви от областни администрации в цялата страна, ДАНС, НСО, Държавна агенция „Разузнаване“ и др. Въпреки че до 1990 г. са унищожени около 40% от архивите, общият им обем е все още внушителен, заемащ общо около 15 км хартия.
Близо 90% от архивите се съхраняват само в хартиен формат в помещения със специална вентилационна система. Въпреки специалните грижи за архивите обаче, съхранението им на хартия крие известни рискове, така че тече тяхната дигитализация. Тя обаче отнема много време, тъй като работещите там са малко.
Комисията в момента разглежда досиетата на служители в управителните и надзорните органи на държавни дружества.