„Всеки човек е неописуем, една Вселена с безброй звезди на радост, мъка и любов…“ – казва за героите си авторът
Преди месеци излезе от печат третата част на „Самоковски силуети“ на Христо Христов. Чакана бе с интерес от самоковци. „Стилът на Христо е неповторим, който го копира, може само идеята горе-долу да догоди. Невъзможно е да се напише от друг за самоковци така – и като стил, и като изказ, запазен е диалектът на самоковските модели…Освен това, Христо търси анекдота, не назидава и бяга далече от политиката“ – анализират писатели книгите на Христо Христов.
На корицата е и друга запазена марка – музикант с китара, защото Христов е и запален китарист, който създаде цяла школа „Акустика“, увличайки с изкуството си млади хора от родния си град.
„Самоковските силуети“ са трети, но книгата е 14-та. Христо издава и проза, и поезия.
„Водил съм си записки, имам четири тетрадки, а и много помня. Не се присмивам на никого, с уважение разказвам за тях. Книгата може да бъде причислена и към краеведската литература, защото написаното е характерно за самоковци. Запазил съм диалекта“ – сподели пред сайта „Самокв инфо“ Христо Христов, който по образование е филолог. “Учил съм диалектология, самоковският диалект се отличава от този на близките села“ – казва той.
А колко са самоковските силуети? „Не знам, не съм ги броил, с цифри не боравим много“ – казва в характерния си стил Христов. „Събирам ги доста години. Повечето са лични спомени. Познавал съм ги лично, това са хора от Самоков и селата, Любе Сателито е от Бели Искър…Историите са смешни, но и тъжни. Някои от силуетите вече не са между живите. Трудно ми е да кажа имена на любими, да отделя някого, защото към всички имам уважение. Тези хора създават разнообразие в Самоков. Това са обикновени, но добри хора, срещали сме ги по улиците, познаваме ги, спомняме си за тези, които вече не са между нас. Повечето от тях са странни за другите, отличават се със своеобразно чувство за хумор, общото между повечето е, че са добронамерени. Някои ги наричат „смахнати“, така изглеждат в очите на другите. Но в тях има благородство“ – пояснява авторът.
Някои от тях са известни личности – скиори, художници, строители, сред тях са Христофор Пейчев, Коце Галчев, Тодор Вълчев, Светла, Коце Коцов, Мария Йончева, Цветяирози, Любе Спасов, Санде Тенджерето, Иван Кацаров, Митуш, Мечо…
„…Човекът е неописуем. Никой никого не може да разбере и истински да опише…Всеки човек е една Вселена с безброй звезди на радостта, мъката, надеждата и любовта. От всяка Вселена трябва да остане поне една звезда…“ – казва Христо Христов.
Десислава Стоянова