Днес следобяд в Дома за стари хора “Д-р Калинкови” почетоха Ботев. Стихове на поета революционер бяха изпълнени от Върбан Игнатов. Не за пръв път той превръща в сцена залата в Дома. Преди известно време рецитира стихове на Вазов и Вапцаров. Днес конферанс му бе социалният работник Цветанка Якимова. Тя припомни биографията на Ботев и даде думата на Върбан, който започна с “Майце си”. Много аплодисменти предизвика с “На прощаване”, “Към брата си”, “Борба”, “В механата”, “Хаджи Димитър”, “Елегия”, а за финала остави “Моята молитва”. Бай Върбан има интерес към Ботев неслучайно. “Неговият живот е борба” – казва Върбан.
Роден е през 1935г. в село Медковец – Ломско. Още като ученик се вълнува от поезията на Никола Вапцаров и се записва в военно-морското училище. Като ученик в София учи в шоколата на актьорите Сия Челебиева, Георги Стаматов, Иван Чипев – тогава студент, по-късно ректор на ВИТИЗ, Гертруда Луканова /сестрата на Андрей Луканов/, играе в множество пиеси, една от първите му роли е на кмета в “Гераците”. И Вапцаров, и Ботев са личности, около които се водят спорове – казваме на Игнатов. “Историята казва рано или късно истината” – отсича в отговор той. Любимото му стихотворение от Вапцаров е “История”, защото отразява действителността в тогавашната епоха. “Кой уби Вапцаров, негови хора ли, ти как мислиш” – “Вапцаров го убиха неговите врагове” – отговаря Върбан Игнатов. “Няма бронебойни патрони за моята вяра”.
Върбан е живял в Говедарци, но от няколко месеца е в Дома за стари хора. Бил миньор в Перник, мини “Чукурово”, в Бухово в завода за производство на уран, 25 години работил в Кремиковци, пет години по кораби. “Как помниш толкова много стихове?” – питат го често феновете му– “Актьорската професия и на миньора са сходни” – отговаря той.
“Книгата ме държи и обичта ми към хората, които обичат Бога”. До сърцето си пази снимка на Исус. “Отдал съм се в полза на обществото. С просвета. Повдигам духа на публиката си чрез патриотите – писатели – добавя още той.
“Хората от Дома трябва да сторят поклон на създателите му – сем. Калинкови. Тук за нас проявяват безусловна грижа директорката на Дома Виолетка Павлова, Цветанка Якимова, психологът Пенка Йорданова, социалният работник Анелия Велчева, старшата сестра Силвия Радева, фелдшера Ренета Галчева. Те помагат денонощно на хората и затова тук се чувстваме като у дома си. Грижат се за нас като за свои родители” – казва още Върбан.