На редовното си заседание на 3 октомври Министерски съвет е решил на яз. „Бели Искър” да се извърши основен ремонт. През август месец тази година, по време на празника на Самоков, зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, от сцената на площада заяви, че ще се започне работа по голям инфраструктурен проект, а именно ремонт на язовирната стена на „Бели Искър“. Новината днес беше съобщена и от БТВ.
От няколко години местните в село Бели Искър и председателят на ИК за подобряване на водоснабдяването инж. Ганчо Хитров, алармират за рисковете от старата и повредена язовирна стена. Проблемът бе босъждан и в Общински съвет. Според експерти „Бели Искър” е един от най-опасните язовири в България.
Изграден е през 1945 г., правен му е частичен ремонт. Според информация на строителна фирма, годишният обем, използвана вода от язовир „Бели Искър“, е 32 милиона куб.м. и осигурява водоснабдяването на всички прилежащи селища по Рилския водопровод и югозападните квартали на София. Обемът на водохранилището е 15.3 милиона куб.м., а залятата площ – 800 декара. За осигуряване водоплътността на язовирната стена водният откос е облицован с високотехнологична PVC геомембрана с обща площ 15 000 кв.м. с гаранционен срок 20 години.
За да не се застрашава живота на хората, живеещи в близост, нивата им се поддържат ниски. Общо 18 язовира, сред които и големите „Бели Искър” и „Огоста” имат нужда от спешен ремонт, става ясно и от анализите на Агенцията за технически надзор. Язовир „Огоста” е сред най-проверяваните съоръжения. Строен за да побира над 500 млн. кубични метра вода, от години нивото се поддържа на около 60%. Засечените проблеми на язовир „Огоста” са по водния откос, който е покрит с камъни. Там има места, където те са компрометирани. Един от сондажите, който служи за задържане на вода, не работи според изискванията. Страната ни е на първо място по брой язовири спрямо територията в Европа.
От 6816 язовира в страната „Бели Искър” и „Огоста” са единствените големи съоръжения попаднали в най-критичния списък. Останалите 16 са малки.
По информация на Министерство на икономиката, заместник-министър Лъчезар Борисов е роден през 1978 г. в гр. Самоков. Завършва с отличие гимназия „Константин Фотинов“ с профил математика. Висшето си образование със специалност „Макроикономика“ получава от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), като завършва с отличие бакалавър и магистър. Получава втора специалност по „Счетоводство и Финанси“ от Института за следдипломна квалификация към УНСС. Специализира „Устойчиво развитие“ във Венециански международен университет и Регионалния център по околна среда в Будапеща, както и „Счетоводни и одит регулации“ към Световната банка. Завършва обучение по „Предприемачество и рисков капитал“ в Американския университет и има успешно преминати курсове по „Управление на проекти“ (WIFI, Австрия), „Насърчаване на преките чуждестранни инвестиции“ (JICA, Япония), „Борсово-валутна търговия и банки“ (CITIGRUP и CITIBANK) и др. Понастоящем е докторант във Висшето училище по застраховане и финанси. Публикувал е научни статии в сферата на антимонополното законодателство и моделите на пазарно стопанство, платежния баланс на страната и банковата ефективност при сливанията. Утвърждава се като държавен служител, след като започва работа като главен експерт в Министерството на икономиката, след провеждането на конкурс през 2002 г. От 2006 г. до момента е началник на отдел, като ръководи отдели „Преструктуриране и капиталови пазари“ и „Управление и преструктуриране на държавното участие“. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.