В храма, носещ името на Света Богородица в село Радуил ще има света служба в почит на Божията майка. Ще бъде осветен и раздаде и курбан в двора на църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ на седми септември, ден преди празника – 8-ми септември. Кметството и църковното настоятелство канят на празника, за да бъде почетено Рождество Богородично.
В село Радуил, което е второто по големина в самоковска община, претендират да имат най-много църкви и оброщича. В селото има 12 параклиса, 2 черкви – „Рождество на Пресвета Богородица“ и „Свети Никола“ и един манастир „Покров на Пресвета Богородица“.
Както е известно, Рождество Богородично се частва на 8 септември. Макар и наречен от народа ни „Малка Богородица” – вероятно заради това, че на него се почита раждането на едно свято момиченце, предназначено да стане Божия майка – това е един от големите празници в годишния кръг.
По традиция на него отбелязват своя имен ден, носещите името Мария. На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и др. Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество.
Меси се голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В много райони в миналото между Голяма и Малка Богородица жените не тъкали, не шили, не месили, за да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк.
Според изследователи на фолклора обредността, свързана с Богородица притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки.
Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва.
В народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.