Вчера в бившите комунистически страни празнувахме деня на детето. Разумно е да се замислим каква среда създадохме за децата в тези страни и как я развиваме.
Това беше среда на подчинение и дълбоко незачитане на семейните ценности. Среда на морално инженерство и поквара.
Спомнете си митологията около детето Павел Морозов, което беше превърнато в светец защото беше предало баща си на властите, а после беше убито от семейството си.
(Разбира се, истинската история на Морозов е много по-различна.) В продължение на десетилетия митът Морозов е преподаван и попиван от милиони деца с интензивност, много по-висока от който да било библейски текст, Мечо Пух, Пипи Дългото Чорапче или друга детска или нравствена поука. Морозов беше калъпът на детското поведение за поколения деца.
И дега май в Борисовата градина стои статуя на дете, което учи майка си да чете. Това е той. Този мит не е напълно развенчан, той е заметен под дивана, както преименуването на турците, лагерите, Сталин, Тодор Живков.
Подобни на този мит бяха и производните Митко Палаузов, Овчарчето Калитко и други митологични деца, на които идеологически им беше отнето детството, за да бъде то дарено на една дълбоко нравствено корумпирана идеология. Днес не говорим за тези творения.
Рядко говорим и за лагерите, държавна сигурност, преименуването на турцита, за всички форми на манипулация и издевателства върху индивида. Днес всички публикуват детски снимки.
Снимки от времето, в което децата бяха облъчвани едновременно от Чернобил и от Павел Морозов. Преди две години говорих с десетокласници в едно чирпанско училище. От 30 деца само три знаеха за преименуването на турците през 80те години. Едно от тях упорито твърдеше, че в преименуването няма нищо лошо и че е било за добро. Оказа се, че е от турско семейство. Представяте ли си докъде са стигнали родителите му, за да му създадат някакъв морално изкривен комфорт?
Преди време говорих с 200 деца във Варненска гимназия. Повечето бяха вече решили къде в чужбина ще заминат, когато завършат. Нито едно от тях не беше чувало какво означава софийско жителство. Или варненско. Институция, която разби живота на много семейства.
Днес се радваме на свобода. Свобода да пътуваме, свобода да говорим, да четем, да се информираме. Децата ни се радват на свобода, когато се изпокарат с нас да ни кажат, че им е писнало от родители и да хванат довечера автобуса са Виена или Франкфурт и да си опитат късмета там. Места, където децата от чернобелите снимки не можеха да отидат ако родителите им не бяха одобрени от мутациите на Павел Морозов. Някой може да каже, не ни разваляй празника, всичко е минало. Миналото не минава, то остава.
Затова пожелавам на всички деца днес да знаят, да питат. А на всички родители да разказват, колкото и мъчетилен да е този разказ за много от нас.
Юлиян Попов