На 26 юли т. г. 91 години отпразнува проф. д-р Георги Атанасов.
На пет години бил, когато го качили заедно с по-големия му брат Владимир на връх Мусала.
По-късно поема по най-тежките маршрути на българските планини и към върховете в чужбина – Елбрус и Домбай Улген в Кавказ, трудните стени в Алпите. През 1965г. изкачва Матерхорн. Учудва се, когато разбира, че негова приятелка и студентка – Наталия, е първата българка, стъпила на върха. Затова яхва веднага москвича си и отпрашва за Италия. Тръгва сам да изкачва Матерхорн, макар че времето е лошо, ноемврийско. Вързал си сам въже, за да си въобразява, че не е сам. И успял да се справи – изкачил върха.
По-късно участва в една от най-трагичните алпийски експедиции – на Безенгийската стена в Кавказ през 1961 г. с 12-километрово трасе с няколко върха над 5000 метра. Тогава трима от българите пропадат в километровата пропаст и загиват. Телата им никога не биват открити. Три години по-късно Джиджи провежда нова експедиция, която минава успешно маршрута. Водач е на първата българска битка със седемхилядник “Ленин”, сега “Кауфман” през 1967 г. Изпитанието е повече от критично. Той развива копривна треска, която на голяма височина може да се окаже фатална. Нагълтва се с хапчета, принуден е да нощува на 6600 м височина. Нарежда на двамата си колеги да тръгнат към върха, а по-късно и той с подкрепата на четвъртия стига целта.
Започва кариерата си като лекоатлет и през 1943 г. става национален шампион в дисциплините висок скок, 400 и 800 метра гладко бягане. Три години по-късно, на Балканските игри в Тирана, става автор на републикански рекорд в щафетното бягане 4 х 400 метра. Едновременно с това се занимава с баскетбол, като няколко години е част от елита в алпийските дисциплини (а само допреди няколко години участваше и печелеше състезания за ветерани).
Георги Атанасов е единственият професор по алпинизъм в света. Един от първите българи, прекрачили границата от 7000 м височина. Приятелите до днес го наричат Джиджи.
Когато през 1947 г. е организиран курс за начинаещи алпинисти, той се включва в него. И вече никога не се разделя с планината – далеч над 80-те изкачи втория връх на Балканите, легендарния Митикас (2917 м) в масива на Олимп. След като завършва тогавашния Висш институт за физкултура (ВИФ “Георги Дмитров”), остава на работа в него като асистент. Впоследствие основава и оглавява катедрата “Туризъм, алпинизъм и ориентиране” (“ТАО”, днес “ТАО и ски) до пенсионирането си през 1992 г.
В актива си има над 600 изкачвания при летни и зимни условия в българските и чуждите планини, между които редица премиерни– по тур “Веждите” на Злия зъб, тур “ВИФ” и “Червената стена” на Дяволските игли, “Черната стена” на Двуглав в Рила и много други.
Има трудни изкачвания в най-интересните планински райони по света. Автор е на първото голямо българско стенно изкачване в Алпите – по западната стена на Пти Дрю във Френските Алпи на 20 юли 1963 г., с Аврам Аврамов. Бил е на знаменитите върхове Мармолада, Чима Гранде, Гран Капюсен, Монблан и др. – в Алпите, на Мижирги, Кощан-тау, Дих-тау, Елбрус, Казбек, Домбай-Улген и др. – в Кавказ. Участник е в траверса на знаменитата Безенгийска стена през 1964 г., който партньорът му по свръзка Сандю Бешев нарича “Еверест на моето поколение” (заедно с Кръстьо Алексиев и Ангел Петров).
През 1967 г. ръководи и участва в първото българско изкачване на връх над 7000 метра – пик Авицена (тогава пик Ленин, 7134 м) в Памир. За първи път българското знаме е развято над 7000 метра на 13 август с. г. от Георги Атанасов, Енчо Петков, Сандю Бешев, Ангел Петров и Евгени Христов.
От 1956 г. е майстор на спорта, а от 1963 г. – заслужил майстор на спорта. Пръв от българските спортни педагози става заслужил треньор. Носител е на най-високите отличия на Българския туристически съюз – медал “Алеко” и на званието “Заслужил деятел”, и на орден “Червено знаме на труда”.
Автор е на стотици оригинални научни разработки в областта на алпинизма. Написал е редица учебници и учебни помагала, три мемоарни книги, както и стотици научно-популярни статии. Кандидат на науките е от 1958 г., доцент – от 1962 г., доктор на науките – от 1970 г., професор – от 1980 г.
Атанасов е бил е в ръководствата на Републиканската секция по алпинизъм, Републиканската комисия по алпинизъм, Българската федерация по алпинизъм (неин предедател от 23 декември 1969 г. до 8 май 1972 г.) и Българския алпийски клуб (негов председател от 29 юни 1990 г. до 27 февруари 1993 г.).
„… Някога Юлиус Куги, един от най-големите алпинисти от втората половина на XIX век, писател изключителен познавач на Алпите, на въпроса: “Какъв трябва да бъде алпинистът?”, отговорил: “Казващ истината, благороден и скромен”. Такъв е Георги Атанасов“ – казват приятелите му. „Да си жив и здрав, Джиджи! Мисля, че столетието е връх, който няма да те спре“.