На съветниците ще бъде предложено да гласуват със „за“ удостояването с почетен знак златен инж.Васил Панев Кънев и инж.Лилия Симеонова Попова – дългогодишни строителни специалисти във връзка с навършване на юбилейни годишнини. Лиляна Попова дълги години работи в общинска администрация, където се и пенсионира.
Неотдавна Димитър Йончев бе удостоен със златния почетен знак на Самоков, за което гласуваха единодушно на 25 май общинските съветници по предложение на дружеството на СБЖ в града ни и на Постоянната комисия по образование, култура, младежки дейности и спорт. Наградата му бе дадена за дългогодишната му плодотворна дейност като строителен специалист, ръководител и общественик и по случай 80-годишния му юбилей.
Както е известно, инж. Васил Кънев през мандат 1990 – 1991г. е кмет на Самоков, член е на БСП.
По негова идея в Самоков се провеждат чествания на т.нар. „строителни войски“ – припомнят местни.
Какво припомня историята за Строителни войски
Създаването на Строителни войски е дело на Александър Стамболийски. Всъщност тяхното възникване е по необходимост тъй като съгласно убийствените клаузи на Ньойския договор нашата армия е силно ограничена и младите момчета не могат да служат в редовната армия, което налага алтернативни решения. Така се ражда идеята за създаване на Трудова повинност – на книга военно формирование, в което се получава минимално военно обучение и се участва с физически труд в изгражадане на големи обществени обекти – пътища, язовири и други.
Твърде скоро се оказва, че идеята е неочаквано добра и финансово затруднената държава се сдобива с безплатна работна ръка, а младите хора отбиват военната си служба.
Създаването на Трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради ограничаването на човешките права, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много страни виждат в Трудовата повинност опит за заобикаляне на Ньойския договор и създаване на скрита армия, затова те са и обект на чести инспекции. В първия трудов набор са свикани 15 643 младежи.
Само за няколко месеца те проправят 815 км пътища, построяват 34 км железопътни линии, десетки мостове и чешми. Всички най-големи, важни и трудни обекти в страната след 1920 г. са изградени с участието на трудоваците. След отпадане на ограничителните клаузи на Ньоския договор през 30-те години, трудовата повинност не е закрита, а след 9 септември 1944г. получават нов тласък в развитието си.
Най-известния трудовак е Тодор Живков. Човекът, управлявал държавата почти 35 години, е войник в Трудова повинност през 1935 г. Служи в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина, която по това време изгражда пътища за Витоша, Костинброд, Божурище и Курило.
След като отлага с една година влизането си в казармата, 24-годишният „прогресивен младеж“ Тодор Христов Живков отбива воинския си дълг от 10 май до 19 октомври 1935 г. Тогава трудоваците са служили по 8 месеца. Неговата служба трае точно 5 месеца и 9 дни. За останалите 81 дни бай Христо, баща му, го откупува. В официалните биографии тези факти липсват. В мемоарите си Живков пише, че е влязъл в казармата през 1936 г., и то в Школата за запасни офицери. Там обаче остава само десетина дни, защото „полицейското ми досие плътно вървеше след мене и определяше битието ми, в това число и войнишкото…“Любопитното е, че Живков никъде не споменава за битността си на трудовак. Във всичките юбилейни албуми, издавани след 1944 г., трудовашката му снимка липсва.
