Пишат ни: Между патриотизма, мачовизма, коронавируса и дупките по улиците

Все по-често напоследък политически персони правят пиар с пари на данъкоплатците, ползвайки без угризения национални празници. Това явление се засилва през последните години и е реципрочно на самочувствието на българина, който се нарежда на едни от последните места в Европа в класациите по здравеопазване, продължителност на живота, толерантност, уважение, грижа към животните и прочее категории, които са показателни за един сравнително сносен стандарт на живот. Вместо да са пример за уважение към хората от миналото на България, допринесли за съществуването й, някои представители на политиката се държат мачовски, ползват средствата на редовия данъкоплатец, за да устроиват посевместни зрелища. Масово тези дни кукери плашиха злото, огньове и пушеци от гуми се извиха в деня за прошка, а всъщност денят е за смирение, неслучайно предшестван от Задушница. Поне на това – смирението – наблягат християнските ценности е те нямат нищо общо с вакханлията и шумотевеците, с гърмежите и фойерверките. Във фб се появиха коментари на самоковци, които отбелязаха, че на сутрешната литургия в черквите в Самоков, дошлите пред иконите са се броили на пръстите на едната ръка, но пред купите вечерта са се събрали стотици. Следват доста въпросителни. Като примено, дали данъкоплатецът не би бил по-доволен с парите от зрелищата да бяха запушени някои дупки по улиците, или да се направят подобрения в други сфери – здравеопазване, екология и т.н.?

Дали пък всъщност не е налице вакуум от възможности, начини за себеизразяване на българина до степен на немощ – физическа и интелектуална – да организира собственото си лично пространство и свободно време? Зрелищата са си зрелища, но проблемите чукат на вратата и предстои да се вземат важни решения, които не се влияят нито от кукерските хлопки и маски, нито от показността и от демонстрацията на мускули, а от разумното отношение на политическия елит – и на местно, и на национално ниво, към най-важните точки от дневния ред на обществото.

Мария Димитрова