С уверени стъпки към нови победи!
Наред с останалите празници на годината Първи май остава един от най-светлия ден, записан в националния ни календар, така както е намерил своето достойно място и се е превърнал в знаме на прогресивното работническо движение на народите по цялата земя.
Вече един век стъпките на Първи май кънтят по улиците и площадите, оставят по паважите кървави следи, падат пронизани до гордо вдигнатите знамена, отприщват пороите на слънцето с нежния допир на трудовите длани. Няма народ, който уважава себе си и цени труда си, да не е оставил диря в историята на първомайското движение. Своите светли страници от тая история са записали и българските работници, обединени под алените знамена, понесени от Кирковата „Дружна песен днес да екне, песен, песен на труда…”.
Колелото на историята е извървяло своя победен оборот за редица народи, които днес свободно заливат площадите, за да манифестират своя съзидателен труд така, както направихме и ние, българите на Първи май.
Тази година този ден е малко по-особен за нас. Само преди месец априлска България застана единна около трибуната на конгресната зала, за да очертае стратегическите пътища и бъдещето на идните поколения. Решенията, които се взеха, са известни на всички ни. Контурите на новия път са ясно и точно очертани. Но ясно е и това, че новият начин на мислене е свързан с нов начин на действие, че всички ние, членовете на социалистическото общество, и всеки на своето място, сме длъжни да дадем всичко от себе си с любов и отговорност в общото дело. Само тогава очертаният път ще бъде не само построен, но с живителния труд на всички ни ще се превърне в една модерна магистрала, която ще ни отведе в бъдещето на идния век, напълно подготвени за него.
Календарният април отново събуди природата за началото на поредния кръговрат на сезоните – листата обсипаха с бледа резеда дърветата, после ще позлатеят, а наесен ще си отидат, за да се повтори след това всичко отново.
Историческият Април обаче продължава. При него кръговрати няма. Веднъж събудил и природа, и хора за живот, той е едно непрекъснато движение напред и нагоре. А двигателят на това движение е трудът на хилядите скромни, известни и неизвестни хора, навили часовника си за първа смяна, застанали до станове и машини, по трактори и комбайни, втъкали дните си в слънчевия ден на родината. Затова е законна гордостта, затова с открити сърца заехме на Първи май своето място в редиците под трицветни и алени знамена.
По мраморния площад на родния град отекнаха стъпките и на пловдивските печатари. Твърдо и уверено, с поглед в бъдещето.
Печатарите винаги са били в първите редици на трудовите битки с времето. Доказателство за това са големите успехи, постигнати през изтеклата петилетка. Доказателство ще са и победите през настоящата.
Месец май ни дари и с нашия професионален празник – Деня на славянската писменост, култура и българския печат. Празникът наречен слово, това е празникът на нашия труд, изпод чийто пръсти малките буквички, подредени една до друга и в срещата си с черното мастило и бялата хартия, добиват плът и съдържание, за да посеят духовна светлина в душите на хората.
Няма по-свято дело от това, затова и ние трябва да се гордеем с плодовете на нашия труд.
Нека с достойнство и чест, както посрещнахме Първи май, с вдигнати чела да се поздравим и на професионалния ни празник, уверени в постигнатите успехи, убедени в бъдещите победи“.
Спас Гърневски
Това словоблудство, което прочетохте е само началото от поредицата „творби”, с които ще ви запознаем на Гърневски – Амфоров, Певеца, Лимбосания, Гърльо. Ще публикувам и част от неговите знакови стихотворения, в които със същия плам възхвалява комунизма, Април, Септември, Альоша, съветския войник, Свободата, носена от 09.09.1944 г. и още блудства със словото, но подчертаващи кристалния комунистически лик на това лице. Убеден съм, че хората трябва да познават дееца на „правата вяра” и защо той се възпротиви на създаването на музей на жертвите на комунизма.
Христо Марков