След публикация в „Самоков инфо“, се задействаха институции и Фондация „Благодаря“
Години наред Лоза Исаева от село Драгушиново мизерстваше в колиба, намираща се до селското торище. Кметът на селото Георги Хаджийски се опитваше да се справи с мързела на институциите. Пред сайта „Самоков инфо“ показа исма и сигнали, които е изпратил до местните и национални власти. За Лоза обаче никой не се бе загрижил, до момента, в който „Самоков инфо““ не публикува разтърсващата й история. Репортерът на в.“Вяра“ Богомила Михайлова, която е позната сред обществеността с усилията си да помага на изпаднали в нужда и беда хора и животни, заедно с колегите си от Фондация „Благодаря“ направиха възможното според законодателството и Лоза бе настанена в болница. Предстои да бъда настанена в Дом за стари хора, вероятно това ще бъде в Дома в Самоков. Преди публикацията на „Самоков инфо“ и намесата на Фондация „Благодаря“ се чуха слухове, че Дирекция „Социално подпомагане“ в Самоков възнамеявало да настани Лоза в комуната на отец Иван, което не решаваше проблема на Лоза, защото тя не получава пенсия. „Потребно е институциите да се погрижат, да съберат необходимите документи и тя да започне да взима пенсия“ – коментират в село Драгушиново.
Лоза има трудов стаж и в младостта си е работила, но трудовата й книжка се е загубила в мизерията. „Законът трябва да бъде приложен“ – коментира кметът на село Драгушиново Георги Хаджийски.
Припомняме, че „Самоков инфо“ писа и оповести тежката съдба на Лоза Исаева, не заради сензацията, а само с една цел – чиновниците да си свършат работата и да извадят Лоза от ужасната и нечовешка мизерия, в която живееше.
„Не ядем, ако хората от Драгушиново не ми донесат ядене. Вече не издържам, краката ме болят, не мога да ходя…“ – през сълзи сподели пред „Самоков инфо“ Лоза.
Миналата зима едвам е издържала тежестта и тегобата на арктическите самоковски студове. А за мразовитите месеци, които наближават, нямаше никаква надежда да е на топло, защото нито има подпалки, нито дърва.
В студените нощи я топлеха десетина кози, дузина котки и няколко кучета. Домът на Лоза бе до реката в Драгушиново, а около кошарата, в която живее скотски възрастната жена, мирише на обор, защото местните събират гюбрето си там. Лоза няма дори пенсия, няма никакви приходи, освен 20-те лева, които досега й давали на месец хората от Драгушиново, за да пасе козите им.
Нечовешката мизерия, която е притиснала Лоза е съсипала напълно здравето й. Болят я краката, от болките няма покой дори през нощта. Като ходи, се подпира на две тояги и е кожа и кости с рошава и немита месеци наред коса. Вода в колибата си няма, пие от реката, мие се пак в реката.
Драгушинци се смилили и й поверили през лятото да пасе козите им срещу малката сума пари. „Хората почнаха да се оплакват, не може да опази козите и те влизат в градините“ –раказа ни кметът на селото Георги Хаджийски. Той направи възможното, за да се помогне на Лоза. Изпратил е по надлежен ред уведомителни писма до множество институции, чиято работа е да се погрижат за хора в положението на Лоза Исаева. Отговорите на чиновниците, които взимат заплата и са на държавна работа са повече от нелепи и на съседите на Лоза от Драгушиново са решили да разкажат за бездушието на властите към трагедията на възрастната жена. „От социалните в Самоков дойдоха, видеха къде живея, поговориха си с мене и нема и нема резултат. Все очаквам да ме настанят в Дом за стари хора, но никой не идва. А краката ме болят и нощес не минават, не мога да спя“ – сподели преди около половин месец Лоза.
Лоза е майка на четири деца.
Десислава Стоянова