Сред номинираните за „Оскар“ филми е и документалният „Crip Camp“, който разказва за правата на хората с увреждания, подкрепен от продуцентската компания Higher Ground основана от бившата президентска двойка Барак и Мишел Обама.
Това е исторически списък от номинираните в много отношения – за първи път две жени, Емералд Фенел за „Момиче с потенциал“ и Клоуи Жао за „Земя на номади“ са избрани в категорията за най-добър режисьор. Те стават едва шестата и седмата жени, номинирани някога за наградата. Клоуи Жао е и първата жена, която получава четири номинации за една година, докато Фенъл става едва третата жена с три номинации за една година, присъединявайки се към София Копола и Фран Уолш, които и двете имат подобен успех през 2003 г.
Претендентите за „Оскар“ през 2021 г. са най-разнообразната група от номинирани актьори в почти вековната история на Академията.
Чадуик Боузман, който се очаква да вземе статуята на най-добрия актьор за работата си като брилянтен джаз музикант в „Ма Рейни: Майката на Блуса“ е седмият изпълнител, получил посмъртна номинация. Звездата от „Черната пантера“ почина през август на 43-годишна възраст. Двама изпълнители, Хийт Леджър („Тъмният рицар“) и Питър Финч („Телевизионна мрежа“), спечелиха посмъртни актьорски статуетки „Оскар“
Освен Чадуик Боузман, в категорията за най-добър актьор в главна роля ще се състезават още Гари Олдман, Антъни Хопкинс, Риз Ахмед и Стивън Йон, който стана първият американец от азиатски произход номиниран в категория.
Тазгодишното състезание за „Оскар“ няма да прилича на никое от предишните, като ще се развие по средата на глобална пандемия. Киносалоните бяха затворени с месеци заради коронавируса и започнаха бавно да се отварят за зрители. Кампанията на филмите се осъществява във виртуална среда с интервюта и панели от Zoom, които заменят традиционните обяди и коктейлни партита. А стрийминг платформите доминират до голяма степен в надпреварата, запълвайки празнотата, оставена от големите студия, които отлагат много от големи филми.
Изненадите не бяха само това. Лейкит Стенфилд от „Юда и Черният Месия“ получи номинация за поддържащ актьор за изпълнението си като информатор на ФБР, въпреки че беше пренебрегнат до голяма степен от номинациите за „Златен глобус“ и гилдията на филмовите актьори. Джоди Фостър, която наскоро спечели „Златен глобус“ за играта си в „Мавританецът“ не получи номинация за „Оскар“. Режисьорът и сценарист Аарон Соркин също беше изключен от състезанието за най-добър режисьор с филма „Процесът срещу Чикаго 7“. Това се случи и на Реджина Кинг за работата си над „Една нощ в Маями“. Вместо това датският режисьор Томас Винтерберг беше номиниран за режисура – изненада, но напълно заслужена за трагикомедията „Още по едно“.
Ето и част от номинациите:
Най-добър драматичен филм:
„Бащата“
„Звукът на метъла“
„Земя на номади“
„Манк“
„Минари“
„Момиче с потенциал“
„Процесът срещу Чикаго 7″
„Юда и Черният месия“
Най-добра режисура:
Дейвид Финчер, „Манк“
Емералд Фенел, „Момиче с потенциал“
Клоуи Жао за „Земя на номади“
Лий Айзък Чънг за „Минари“
Томас Винтерберг за „Още по едно“
Най-добра главна мъжка роля:
Чадоук Боузман, „Ма Рейни: Майката на Блуса“
Риз Ахмед, „Звукът на метъла“
Антъни Хопкинс, „Бащата“
Гари Олдман, „Манк“
Стивън Ян “Минари“
Най-добра главна женска роля:
Вайола Дейвис, „Ма Рейни: Майката на Блуса“
Кери Мълига, „Момиче с потенциал“
Ванеса Кърби, „Жена на парчета“
Франсис Макдорманд – „Земя на номади“
Андра Дей, „Съединените щати срещу Били Холидей“
Най-добра поддържаща мъжка роля:
Даниел Калуя, „Юда и Черният Месия“
Саша Барон Коен, „Процесът срещу Чикаго 7″
Лесли Одом, „Една нощ в Маями“
Пол Раци, “Звукът на метъла“
Лейкит Стенфилд, „Юда и Черният Месия“
Най-добра поддържаща женска роля:
Глен Клоуз, Hillbilly Elegy
Оливия Колман, „Бащата“
Аманда Сийфрид „Манк“
Мария Бакалова, „Борат 2“
Ю-Джънг Юн, „Минари“
Най-добра операторска работа:
„Юда и Черният Месия“
„Манк“
„Новини от света“
„Земя на номади“
„Процесът срещу Чикаго 7″
Най-добър оригинален сценарий:
„Юда и Черният Месия“
„Минари“
„Момиче с потенциал“
„Звукът на метъла“
„Процесът срещу Чикаго 7″
Най-добър адаптиран сценарий:
„Борат 2“
„Бащата“
„Земя на номади“
„Една нощ в Маями“
„Белият тигър“
Най-добър анимационен филм:
„Напред“ (Pixar)
“Over the Moon” (Netflix)
“A Shaun the Sheep Movie: Farmageddon” (Netflix)
„За душата“ (Pixar)
„Легенда за вълците“ (Apple TV Plus/GKIDS)
Най-добър чуждоезичен филм
„Още по едно“ (Дания)
“Quo Vadis, Аида?”(Босна и Херцеговина)
“Better Days” (Hong Kong)
“Колектив“ (Румъния)
“The Man Who Sold His Skin” (Tunisia)
„Протестът срещу Чикаго 7“ е филм по действителен случай, разказва за реалните събития от август, 1968 година, когато група протестиращи против Виетнамската война са осъдени за конспирация и пресичане на щатски граници, с цел подбуждане на бунтове по време на националната конвенция на демократите в САЩ. Самият процес влиза в историята на човечеството с множеството абсурди, дискриминация, политически интриги и неадекватни действия от страна на съдия Джулиъс Хофман.
През 2006 година Стивън Спилбърг изявява желание да заснеме филм по събитията. Той кани Арън Соркин му поверява задачата да напише сценария. Година по-късно Соркин е готов и проектът се придвижва до ниво кастинг: главните роли се поверяват на Саша Барон Коен като Аби Хофман, Уил Смит като Боби Сийл и Хийт Леджър в ролята на Том Хейдън. Ден преди Спилбърг да се срещне с Леждър, актьорът се самоубива, а седмица по-късно стачката на сценаристите в Америка, която трае 100 дни, са причините проектът да бъде прекратен. Години по-късно Спилбърг се опитва да го съживи, като ползва неизвестни актьори и ограничен бюджет, но нещата отново удрят на камък, докато Соркин не се заема с режисирането през 2018 година.
Соркин е един от най-добрите сценаристи – „Доблестни мъже”, „Войната на Чарли Уилсън“, „Стив Джобс“, „Социалната мрежа“ , „Играта на Моли“. В „The Trial of the Chicago 7“ Соркин използва първите 10 минути за архивни кадри, съчетани с кратки интро-та на основните персонажи и конфликта, който предстои.
Актьори са Еди Редмейн ( Том Хейдън) и Саша Барон Коен (Аби Хофман), Джеръми Стронг -Джери Рубин, Джоузеф Гордън Левит и Майкъл Кийтън, Яа Абдул-Матийн – Боби Сийл, Франк Ланжела, който играе отвратителния съдия Джулиъс Хофман.
Като говорим за самия процес – едно от нещата, с които филмът печели точки е, че Соркин избира да не разказва всичко последователно. Той дава 15 минути начална експозиция и запознаване с героите, след което директно се прехвърляме в съдебната зала. После, в процеса на разпитване на свидетелите, чрез спомени, виждаме какво всъщност се е случило, кой за какво е виновен и как се е стигнало до присъдата. Ако има хора, които не са запознати със събитията, филмът работи като пъзел, чиито парченца нареждаме малко по малко с напредването на историята и това води до неочаквани обрати.
В началото на ревюто споменах, че Соркин заема неутрална позиция относно политическата обстановка във и извън съдебната зала и стоя твърдо зад тези думи. Нито веднъж не попаднах на сцена, която да ме бие по главата, че трябва да следвам конкретна партия или пък да изпитвам излишни симпатии към определени етноси. Случаите на дискриминация и насилие са отражение на реални събития и са неоспорими факти. Сигурен съм, че ще излязат множество статии и коментари как филмът е поредната пропаганда на Запада, но именно затова дадох историята за развитието на продукцията, която датира много преди събитията в наши дни. Соркин с помощта на кинематографични средства успява да ни предаде събитията такива, каквито са били.