Всички държави имат свой национален празник. Единствено България си няма. Защото денят, който е нарочен за такъв, е по-скоро междунационален ден. На този ден у нас много граждани славят чужда държава, развяват нейното знаме, което днес е символ на масови военни престъпления.
Малко преди да удари звънецът за демокрацията у нас управляващата комунистическа партия избра датата 3 март за национален празник. Преди това същата партия бе избрала друг междунационален ден – 9 септември. А това е денят, в който през 1944 г. слезли от Балкана терористи, подкрепени от окупиралата страната ни вражеска армия, осъществяват държавен преврат. Яхват те, добре известните простаци, властта и започват веднага терор срещу българския народ.
Но през 1990 г., след рухването на Берлинската стена датата 9 септември вече бе неподходяща за празнуване. Комунистите бяха решили да се „преустроят”, за да излъжат народа, че се променят. Те дори смениха името на партията си. И в последното народно събрание на „народната“ република гласуваха национален празник да стане друга дата от календара свързана според тях с българо-руската „бойна дружба“, т.е. друг междунационален ден.
Така датата 3 март 1878 г. бе вписана в Кодекса на труда за национален празник. В приетата нова Конституция я няма. Комунистите дори не обърнаха внимание, че на тази дата България още не съществува като държава.
И стават вече 34 години, откакто на 3 март всяка година се говорят лъжи и се веят чуждите, а и враждебни на отечеството ни руски знамена. Това говори много лошо за нашия народ. Защото е отвратително да делим своя национален празник с чужда държава, която при това е била зловеща империя, а и днес, пред очите ни, продължава всичко лошо и зло от своето имперско и болшевишко минало.
Забравили сме, драги мои, че най-ярките ни национални герои са били противници на тази империя и са ни предупреждавали да не чакаме нищо добро от нея. И са били прави. Кои са те ли? Нека не се правим, че не знам имената им. Грехота е. Това са Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов и много други. Те са знаели световноизвестната истина, че империите никога не освобождават.
Империите само завладяват и поробват. Те затова и са станали империи. Няма на света империя, която да е освобождавала. Трябва Господ да те е лишил от разум, та да мислиш, че империите освобождават. Към датата 3 март 1878 г. Русия е била империя, която само е завладявала и окупирала. Тя и с такава цел води тогава поредната си война с Османската империя. Затова и в нейните официални документи от това време никъде не се говори за освобождение на българите. В тях нашата земя е наречена „окупационна Руско-Дунавска област“. Империята създава дори специален окупационен фонд за устройството на завладяната територия. Правилно четете.
Мой национален празник е Денят на Независимостта: 22 септември 1908 г. С малки и несъществени изключения всички народи по света имат за национален празник денят на своята независимост. Други празнуват своето национално въстание.
Празнува се независимост или върховно национално усилие за свобода и независимост, каквото у нас е Априлското въстание от 1976 г.
Това, че на 3 март 1878 г. две империи – Османската и Руската, подписват помежду си предварително споразумение за прекратяване на войната, няма как да направи тази дата мой национален празник. Още повече, че Руската империя преди това е сключила и тайни договори с други империи, че няма да създава на Балканите „голяма славянска държава“. Това става пределно ясно три месеца по-късно на т.нар. Берлински конгрес на „великите сили“.
Всъщност тогава се ражда Княжество България. При това напълно законно. След това идват Съединението и Независимостта.
Знам възраженията. Те са следните: а епопеята на Шипка, а битката при Плевен, а влизането на омразния на полския народ руски генерал Йосиф Гурко в София? Това са епизоди от поредната руско-турска война и нищо повече.
Във всяка война има сражения, които се помнят. Нима ние българите не помним как славният наш генерал Иван Колев разбива руските войски в Добруджа през 1916 година? Разбира се, че помним.
Нали затова сме му издигнали паметник в Добрич, а Иван Вазов го е възпял в стихове. Славим и българските опълченци на Шипка, защото те воюват за свободата на нашата земя. Руските императорски генерали са изпълнявали тогава друга задача – окупаторска.
Но е важно все пак да знаем, че редом с нашите опълченци на Шипка се сражават храбро и украинци. В одата си „Опълченците на Шипка“ Вазов не споменава за руснаци. А е бил съвременник на тези боеве.
Доказано е, че украинците са се сражавали също така храбро, както и днес се сражават срещу руските агресори. Именно те, които по това време са били поробени от Руската империя, са били мобилизирани в императорската армия. И ако на 3 март ще се развяват отново чужди знамена, то нека поне да се развее и украинското знаме, защото сме в дълг към историческата истина. Но по принцип не би трябвало на национален празник да се развяват чужди знамена. Нормалните държави така не правят.
След последното изявление на Оня в Кремъл, че може да посегне към ядреното оръжие, си припомних думите на великия миролюбец Махатма Ганди, който казва, че ако Отечеството иска да погуби Човечеството, то по-добре е да загине Отечеството.
Днешна Русия е много близо до това да се превърне в загиващо Отечество. Както впрочем загина „съветското отечество” и изчезна „съветският народ”. А само как много някои нашенци ги „славеха“!? Човечеството няма да пророни сълза за днешна Русия. Животът ще продължи по-хубав от песен и от пролетен ден.
Алексанъдр Йорданов