На 30 септември изтече срокът за изпращане на творби в националния литературен конкурс „Яна Язова“ – Лом 2019. Това е дванайстото издание на литературния конкурс. В него се изявяват млади автори. Предвидени са парични награди за първите три места – каза главният библиотекар Йорданка Тушанска.
Крайният срок за конкурса изтече на 30-ти септември. Участниците имаха право да пуснат три разказа, три есета или три стихотворения. Другото важно условие бе, конкурсът е за млад автор. Темата бе свободна.
Част от участниците, които печелят награди в конкурса „Яна Язова“ предишни години, продължават по-късно като талантливи автори на проза и поезия, посочи Йорданка Тушанска. Победителите ще бъдат обявени на 21 октомври, а на 24 октомври ще бъдат наградени. Конкурсът се организира от Община Лом и местното читалище.
Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. в семейство на учители. Баща й Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартал Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Ботев и съратник на Левски.
Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, завършва Първа девическа гимназия в София (1930) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 г.
След 1944 г.
Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно й казва, че няма да издадат романа.
Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото й е открито през август в дома й (заедно с дневника, разтворен на маса). По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено.
След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените й романи, писани в периода 1944–1974 г. Въпреки че от Съюза на българските писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището й за ръкописи, Николай Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Христо Д. Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва на 29 октомври 1974 г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централния държавен архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от 1987г.. нататък творбите излизат с името на авторката си. През 1980 г.
Николай Хайтов бявява публично в предаването „Всяка неделя“, интервюто е публикувано във в. „Народна култура“ на 19 февруари 1982 г., че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985 г. вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза.
Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков, че Яна Язова е убита (удушена с колана на халата си) от агенти на ДС, а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че разследването е за убийство, но ДС изземва цялата преписка от СДВР; че впоследствие оригиналите на неиздадените й романи са присвоени от Николай Хайтов; и че анонсираният от Хайтов роман за Левски е всъщност романът на Яна Язова, който той залага за печат през 1985 г., но се отказва да го публикува под свое име след излизането на откъсите във в. „АБВ“. Величков твърди, че бил отведен при Тодор Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде издаден, но Хайтов „да не се закача“. Апартаментът на Яна Язова е даден на Димитър Алтънков от УБО, който е бил личен фотограф на Тодор Живков. За Алтънков разказва Иван Славков във втория том на спомените си. Тази версия добива сериозна популярност, тъй като името на Хайтов е замесено и в други обвинения за присвояване.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944 г., но от нея са отпечатани само 8 коли. Наборът изгаря при бомбардировките над София, когато е уцелена печатницата. По-късно издателят Петър Атанасов е осъден на смърт от т.нар. „Народен съд“ и е убит. Така бурните политически промени захвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития от 1944 г. бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“