Преди няколко години едно момиче участва в конкурса на Евровизия с песента “На инат”. Няма да е лошо да заделим някой и друг лев от общинския бюджет, да откупим правата върху тази песен и с решения на съответните структури и органи, тя да стане химн на една значителна част от представителите на самоковския елит в органите за местно самоуправление и почти цялата обслужваща администрация.
Нуждата от такъв химн е отдавна назряла и въвеждането му би било израз на признание за положените в последните 10 – 15 години усилия от плеяда общински съветници, членове на комисии, председатели на Общинскя съвет, кметове, заместник-кметове и общинари от различен ранг да елиминират предвиденото по закон участие на населението при решаване на важни за общината въпроси, да не допускат да види бял свят всяка, произхождаща от гражданствот инициатива за действия и решения от несъмнена обществена полза.
Не бива да си мислим, че повечето от споменатите народнни избраници или служители са оставени, без да им бъде засвидетелствана благодарност под различна форма от една по-малка част от населението, чиито корпоративни или просто джобни интереси, са били осигурени чрез действия или бездействие. Но все пак и едно морално признание като утвърждаване на един химн в тяхна чест в никакъв случай няма да дойде в повече.
В Япония, където динамичното настояще и някои чисто феодални традиции от миналото интересно и не безцелно си съжителстват, много от корпорациите си имат собствен химн. На старта на всеки божи ден перссоналът пее този химн, за да засвидетелства по най-категоричен начин принадлежност към корпоративното семейство и неизменно изискващите се всеотдайност, лоялност и пълна подчиненост на волята, философията и хрумванията на господаря. Така ежедневно се школува свикване с мисълта, че нямаш нужда от свои съвест, виждания и обикновени човешки стремежи, а за да оцеляваш и да си добре трябва безпрекословно да изпълняваш единствено това, което ти се диктува.
В нашата община, където все по-отчетливо и все по-често се забелязват действия и стремеж да не се спазват императивни изисквания на Закона за местното самоуправление и местната администрация, а да се налага феодално-олигархичния модел на функциониране на общинската администрация и при разпореждането с общинските финансови, материални и други активи, ползването на опит от далекоизточната страна ще бъде само от полза на елита.
Уместно е да бъде освежена паметта на читателите и управляващите – бивши и настоящи – с част от сътвореното от вторите, което доказва и оправдава напълно необходимите бъдещи усилия и разходи за обзавеждането ни с един химн.
Окраденият Искър. За речния участък от моста при Бели Искър до Татарски брод имаше единадесет проекта за изграждане на мини ВЕЦ, които щяха да ликвидират реката. Само за единия Общината си направи труд да се попребори с цената на неоправдани разходи и за малко да загуби делото. Останалите десет паднаха с действия на гражданска инициатива без парични разходи и дела, благодарение на доброволни усилия и добра експертиза.
Общинското ръководство нито един път не възрази срещу издадените разрешителни за хищнически добив на баластра в чертите на града, коета опостуши реката, съсипа елементите на важната и скъпа корекция – прагове, стена и междупрагови пространства. Напротив, екскметът препоръчваше с писмо до компетентния орган да не се прилага закона и да се разреши доразграбването на реката. В многократните протести на гражданите кмет, общинари и общинските съветници от целия политически спектър неизвестно защо не намериха за нужно да се вслушат. На инат!
Общинско ВиК дружество. Гражданството в продължение на над петнадесет години водеше борба с държавните институции за учредяване на 100% общинско дружество, а през цялото време общинското ръководство и администрация работеха това да не се случи.
Накрая, въпреки наличието на необоримо от нито една инстанция или съд перфектно решение на Общинския съвет за създаване на желаното от огромното мнозинство обикновени хора дружество, настоящият кмет ни включи във ВиК асоциацията, обслужваща част от Софийска област, твърдейки че заедно с един предател от гражданската инициатива много се е потрудил (без да може да докаже как, кога, къде и колко), но друга възможност за ВиК обслужване нямало и включването ни в асоциацията било неизбежно. На инат! Погребвайки десетилетните усилия на населението за изграждане с доброволен труд или с общински средства на водопроводите от Пукната скала и по-новия от осемдесетте години на миналия век, както и почти цялата ВиК инфраструктура на града и селата. Всичко това вече не е наше, някъде далече и нависоко ще ни представлява само кметът и там ще ни определят цени на услугата вместо това да става от общинския съвет под граждански контрол, така както се процедира в единадесет 100% общински ВиК дружества в страната, в общини чиито кметове и администрации имаха куража да отстояват интересите на съгражданите си и не хлътнаха в заробващите асоциации. А у нас пак нека се спекулира с липса на друга възможност. Истината е съвсем друга.
Депо за отпадъци. Въпреки наличието на достатъчно средства в общинския бюджет преди години и допустимостта според нарочната Европейска директива за депониране на отпадъците да се изграждат общински депа, местни управници поблазнили се от перспективата да превърнат част от обработките на битовите отпадъци – събиране, извозване, сепариране, депониране, компостиране – във фамилен бизнес, побързаха да изберат агресивно пропагандирания от лобистки кръгове и органи на централната власт вариант – локализирано в Самоков депо, колектор за боклуци от четири общини плюс няколко курортни комплекса. На най-неподходящото място, а и с перспектива за разширяване за десетилетия напред. Пак на инат, управленският елит, оставайки глух за убедителните аргументи на масовото гражданско движение против изграждането на депото на това място и като регионално а не общинско, се зае да претворява на дело един проект пълен с фалщификации, констатации от неизвършени проучвателни работи, базиран на една неефективна остаряла технология.
За изграждането на новото и рекултивацията на старото депо с един солиден бюджет бяха предвидени достатъчно средстава, с които да се финансират строителните и възстановителни работи, инсталации, специализирани машини, транспортни средства и въобще всичко необходимо за пълното оборудване на депото. Но две години след официалното откриване на изпълнения уж по всички евроизисквания обект се оказа, че всички предвидени средства са погълнати, но за започване на експлоатацията не може да става дума заради известни недостатъци в проекта, изпълнението и … недоставени някои специализирани машини, съоръжения и транспортни средства. Къде са потънали парите за последните не се указва, но се предвижда те да се закупят с допълнителни средства от общинския бюджет и постъпленията от такса смет?!
Производство на пелети. В града ни се настаниха два крупни производителя на пелети, които освен че допринасят за интензивното обезлесяване на определени горски масиви на територията на общината, насищат благодарение на ниските коминни тела приземните слоеве на атмосферата с характерните със спесифичен аромат обилни въглеродни и смолисти емисии, пепели, финни прахови частици. Едва ли тези производители на “екологично” гориво депонират на регламентирани места отпадни продукти. Сигурно няма да мине много време и все по-засилващия се мониторинг на тези емисии в страната ще обхване Самоков и след установяването на завишени нива ще се стигне до санккции за общината, които ще засегнат и населението. И тогава крайният баланс ще отразява следното: при нас обезлесяване, вредните емисии и санкции, а за братска Италия и по-заможното бъггарско гражданство желаните горива.
Не се забелязваше свързана с тази проблематика особена загриженост на общинското ръководство още от времето когато се създаваха тези мощности и се разбра по колко стотици хиляди кубика иглолистна неотпадъчна дървесина ще се преработва годишно и как за подобно нещо италианският инвеститор в северната част на родината си не може да си позволи даже да сънува. Но тук въпреки всичко и на инат на назадничавите българчета със съдействие от мъдрите им управници може почти всичко.
Паметник на самоковските опълченци. Гражданската инициатива, без да вкарва в каквито и да било разходи Общината за около седем години извърши проучване на имена, лични данни, военни звания и награди и друга информация за опълченците; изработи проект за паметника и го прекара през всички предвидени по Закона за военните паметници процедури и инстанции, които одобриха и самия проект, и цялостната конструктивна документация, изработени съгласно желанията и вижданията на гражданите подкрепили с хилядна подписка именно този проект. Оставаше да се положи едно минимално усилие от техническата служба на общината – изготвяне на комбинирана скица и виза, за да се финализира цялата процедура, да започне изграждането и в чест на 140-та годишнина от освобождението на България от турско робство да честваме националния празник с готов паметник на нашите герои. Но не би.
Подразнени от това, че нашата инициатива поиска изграждането и изразходването на необходимите за това общинските средства да става под граждански контрол, а и затова че идеята, проучванията и проекта не са тяхно дело, кмет и част от общинската администрация вместо да си свършат работата, започват да саботират изпълнението на гражданския проект. Изведнъж тези хора решават, че нашият проект не им харесва, въпреки че още преди година и половина именно те определиха място за поставянето му, представиха на Общинския съвет точно този проект и той взе задължителното за изпълнение решение за изграждане. Оказа се, освен че симулират амнезия, на тези хора им трябва повече от година, за да загреят дали нещо им харесва или не, а това вече е прекалено.
Групата на бавнозагрялите, организирана и действаща досущ като вълча глутница, подготви един контрапроект на два пъти и половина по-висока стойност от нашия, който беше толкова стойностен, че самите те се отказаха от него след пет дни. През декември м.г. се появи следващият, стоящ още по-зле. Началото на януари в бюджета за тази година се оказа, че за паметник (без да е показан проект) е заложена вече три пъти по-висока сума от стойността на предложения от нас. Кметът не пожела да обясни за какво точно се предвижда изразходването на шеметно нарастналата в такива кратки срокове сума. Мълчанието може да означава много неща. Може да се предвижда, както понякога се говори че се практикува, да се дадат повечко средства за изпълнителя, за да може той да не пропусне да поднесе благодорности на възложителя по начин, който сметне за най-подходящ. Знае ли човек. Един стремеж съвсем ясно проличава от последните действия на тази група – без подбор на средства, с ударна доза коварство а ла Медичи и игра на инат до дупка, не без помощта на хора на високи позиции в държавния апарат, да смажат тази гражданска инициатива. Химн, най-много за тези хора химн ни трябва.
Разииграване на етническата карта. Практикува се не от вчера при нас. На инат се включиха в Общия устройствен план два квартала специално за заселници – доказани манипулируеми гласоподовачи, в друг се поддържа удобната форма на битуване и градоустройство тип гето, а чрез вратички в общински наредби се поддържа високо ниво на акустичен терор над българите най-вече в Първи квартал и се улеснява прилагането на някои спесифични практики с горещо желан резултат прогонването им оттам, т.е. прочистване.
Приемни дни и обществени обсъждания. Пак на инат приемното време на повечето общинари е така фиксирано, че мнозинството от работещите граждани, представляващи най-активната част от населението, да нямат вазможност да се срещат с длъжностните лица и да обкъждат с тях вълнуващите ги проблеми. Немалко обществени обсъжсания също се насрочват с начални часове в рамките на работното време на трудовите хора.
Някой ще каже: то това инатчийството е обикновена човешка слабост. Да, но не и в изброените и колко ли още подобни случаи в общината ни, особено когато то способства за прекомерното обогатяване на някои наши съграждани, никак не кореспондиращо с техни трудови възнаграждения, доходи от декларирани дейности и други законни придобивки.
Колко ли още пъти, четейки решения на Общинския съвет и документи на общинската администрация от последните близо три десетилетия ще ни се наложи да възкликваме с горчивина – “На инат!” ….
Б. Стамболийски