Празникът е наричан от народа Ивановден.
Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е религиозен и народен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Иисус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носели кравай, месо, вино.
Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча е братовчед на Иисус Христос и само шест месеца по-голям от него. Той е последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. Наречен е и “Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговата „месия“. Понеже главната задача в живота на св. Йоан Кръстител била изпълнена в деня на Йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ Божи пророк и праведник.
По нареждане на цар Ирод Антипа пророкът е заловен и обезглавен.
Паметта му се чества няколко пъти през годината – припомня Христо Темелски.