Точно на 15-ти януари през 2009г. започва работа “Кухнята на мама”. Вратите й отварят готвачите Лидия Георгиева, Владимир Огнянов и Стоян Иванов. Преди това, през ноември 2008г., правят проба в частния бизнес и ресторантите с “Шатрата”. Заведенията им – и ресторантът и за бързо хранене – бързо стават известни с доброто си меню.
Вчера екипът на Влади и Лидия беше още по-усмихнат и още по-придирчив към менюто. Десетки самоковци се изредиха да хапнат на обяд, но и да им стистнат ръката за рождения ден. Когато отношението е искрено и добронамерено, много си личи – какви ли не пожелания получиха празнуващите. Те украсиха с балони и празнични ленти, за да личи и по това, че 15-ти януари е различен за тях. Менюто също беше друго, пробвани бяха нови ястия и понеже свършиха доста бързо, ще се предлагат пак.
Владимир и вчера работеше на бързи обороти и нямаше много време за приказки. От време на време за интервюто го отменяше Вероника, която от три години в екипа показва, че не само е усмихната, но и много чевръста – и на касата, и при раздаването на храна.
“Преди това също работехме в бранша, тръгнахме от морето. Тук, в Самоков, липсваше бързо хранене на достъпни цени” – казва Владимир. Началото било с много неизвестни и тревоги заради голямата инвестиция, намерението да се обслужват 80 места, необходимостта да се плаща наем на Автостарт и т.н. Изненадата обаче била приятна – клиентите били доволно количество, най-вероятно заради качеството на храната, към която върви най-добрата гарнитура – усмивките на домакините. “Клинетите ни дадоха стимул допълнително” – припомя си Влади.
С усмивка почва разговора и Васил Николов. И той не е много по приказките, защото в кухнята чакат неговите напътствия. Той е станал професионалист в Гимназията по туризъм, но споделя мисълта, че човек се учи през целия си живот. Любимото му ядене е вкусното, няма тайни в кухнята, но като всеки готвач не си издава всичко от рецептите. “Трябва да се спазва технологията, да се подбират подправките и най-вече да имаш желание” – обобщава основната си рецепта Васил. Той е главният в кухнята, но заедно с Влади избират менюто. “Следваме придпочитанията на хората” – издават те. Съобразяват се с празниците, а и с това кога да има само постна храна. По принцип в менюто има винаги безмесна супа, две други и винаги по три гозби, които не се потварят през седмицата. Същото важи и за десертите. Стараят се менюто да е разнообразно от скара, аламинути и риба. Влади подчертава, че продуктите се купуват от самоковци и че не се замразяват, всеки ден се пазарува и не се задържа храна.
“Плюсът ни е, че поддържаме голям асортимент на ниски цени и хората са доволни. Поддържаме чисто, топло, приятно е” – казват още рождениците. В топ 10 на клинетите е картофената крем супа и свинско печено.
Лидия Георгиева пък специално за рожедния ден се подготвя доста време. Тя изненада клиентите с домашно приготвени сладки. Имаше, разбира се, и торта.
“Като работиш с хора, трябва да се държиш добре, да разбираш, че всеки човек е различен” – споделя още Влади.
Вероника Бандрова казва, че е щастлива, защото е в екипа на хора, с които се работи добре и работата спори. Иначе има две висши – едното е от сферата на икономиката, другото – от сигурността. В работата я въвежда Владимир, “Точно копие съм му, той ме обучи” – признава Верето. “Много ми харесва тук, обичам да общувам с хората”. Верето не пропусна да похвали рожденденското меню, в което едно от новите ястия бе пиле с четири вида сирена. Бифтекът с кайма и яйца също много се харесал.
И Крум Минев отдавна е част от екипа. “Думите не са мойта сила, аз работя с дела” – отговаря той на поканата ни за разговор. Желанието на всички е да оправдаят името – кухня, и то не каква да е, а на мама – храната е прясна, уютно е и обичаш да ти мирише на токо-що приготвено.
Десислава Стоянова