Читатели споделиха, че новата книга на Георги Хаджийски „За нашето минало и нашата вечност“ би било хубаво да се преведе на английски език. „Това е писане на европейско ниво“ – коментира читателска аудитория.
Книгата бе представена преди дни в Библиотеката. Литературната среща откри библиотекарката Мирослава Мирчева. За творческия процес сподели мнения и мисли издателят Петко Колев. „За нашето минало и нашата вечност“ съдържа над 20 есета, подбрани от блога на Хаджийски. Мнение за книгата бе споделено и от писателя Христо Христов.
„Тази книга представя Георги Хаджийски като сензитивен творец, чувствителен към социалните явления в България и света. Книгата е изпълнена със знание, което показва неговата енциклопедична култура. Тя съдържа тълкуване на митове, интерес предизвикват диалогичните прочити между митовете и философските и психоаналитични теории. Част от тях откриваме в есето „Две екзистенциални концепции за живота и любовта“. Не е подмината и темата за войната, включително и чрез трактовка на Йовков, интересно е и тълкуването за войната като особена форма на човешкия стремеж към безсмъртие“ – бяха част от думите на Десислава Стоянова, която представи книгата.
„Книгата характеризира автора като емпат и бих си позволила да кажа, че такова беше и неговото управление като кмет на Драгушиново през тези четири години. Бедни и болни хора от селото получиха материална и морална подкрепа от Хаджийски. Той упорито продължава да носи своя кръст на човек, който търси истината и справедливостта – и в живота, и в литературата“ – каза още Десислава Стоянова.
„За да разберем настоящето, трябва да се впуснем до глъбините на миналото. Всеки един от нас тръгва по различни пътища да осмисли себе си и света, своето място в него. За съжаление българската историография не отговори достатъчно добре на очакванията на българите – да разберем кои сме, откъде идваме, къде е мястото ни в света. Освен философия на историята, самата философия има своя история и връзката между тях е твърде интересна. За да разберем настоящето, ние трябва да опознаем миналото и поради тази причина в тази книга съм представил много философски идеи, които започват от Античността и продължават до наши дни. Направил съм кратък анализ на представата за душата, представил съм идеите на Марк Аврелий, Фридрих Ницше, спрял съм се върху класическите представи за душата в българската народна мисъл, в българския фолклор, това са неща, върху които трябва да се замислим обстойно. Предвид националните комплекси, прибягнах и до социалната психоанализа, за да мога да ги разбера по-добре. Беше ми много интересно да проследя тази връзка за формирането на нашите национални комплекси и да се опитам да посоча пътя за тяхното превъзмогване“ – бяха част от думите на Георги Хаджийски.
„Самата книга е структурирана в следния научен вид – история на философията, история на литературата, история на социалните дейности, бележки върху особеностите на нашия преход към модерността и новото преоткриване на вечните архетипи, митът като исторически феномен, нещата, които нямат цена, темите за еволюцията на човешкото съзнание“ – бяха част от думите на Георги Хаджийски. Той представи книгата си и чрез презентация.
Тиражът на книгата е почти изчерпан, и то само за два месеца след издаването й.