– Аз съм голям противник на теорията на конспирациите, че някой има интерес и зли хора се опитват да правят нещо лошо за България в тайни кабинети. Ние сме виновни за това, което се получава и никой няма интерес. Културата не се изразява само в това, каква музика слушаш, дали ходиш на театър, а и дали се къпеш редовно, усмихваш ли се на хората, които поздравяваш и ходиш ли по кални тротоари. Опираме до момента как българинът разбира демокрацията. Народите, които нямат традиция в тази посока, объркват демокрацията със свободия, разбират я като право да уринираш на улицата или през балкона върху главата на другите.

– Как се стигна до подмяната на идеалите, след 10-ти ноември ни обещаваха, че ще станем до 10 години Швейцария на Балканите? 

– Ние можехме да станем като Швейцария, ако страната ни беше населена с швейцарци, но тук живеят българи. Има хора, които страдат, но масово простотията шефства. Простаците не се срамуват, а се гордеят с това. Наложи се имиджът на мутрите и на мутресите, които гледат как да изглеждат и какви имоти имат, а не как да се държат в обществото. Наскоро приятел, който е бил свидетел, ми разказа за случай с Евгения Банева. Ударила скъпата си кола с друг автомобил и ѝ се е счупил фарът. Тя излязла и казала на другия водач: „Жалкият ти живот не струва колкото фара ми!“. Тези хора не са родени и възпитани след промените, а преди тях. Всичко, което се случва, е заради тази тежест, които носим почти всички. Тази агресия съвсем не е започнала с началото на промените. Всичко това е съществувало, но е тлеело заради налаганата цензура. Нещата и по времето на социализма са били подобни, но прикрити. Тогава простаците поне се срамуваха, че са простаци и не биеха толкова на очи. Сега пяната на тинята е изскочила на повърхността.

– Защо вашето поколение не успя да култивира и да покаже пътя на по-младите, които днес слушат Криско, Гери Никол, Тита и Папи Ханс? 

– Не сме искали да показваме пътя на хората, а това, което според нас беше правилно и трябва да се направи. Сега новите изпълнители правят това, което на тях им харесва. Те имат публика и пак опираме до това, че никой не ни е виновен за това. Пресата и останалите медии прекалено много рекламират някои изпълнители и ги представят като нещо, което реално не са.  Криско, например, има нюх и знае как да се лансира на пазара, да стане масов, да го търсят и да прави нещата така, както публиката ги иска. Твърде жалко е, че публиката иска точно това. Но не е виновен Криско, че му се слуша музиката, а всички ние, че простащината ни залива. Звучи като рекламата за хапчетата „Простата ни алармира“.

– Къде останаха текстовете, с които събирахте 1 млн. души на протести срещу червената спирала, в която беше омотана държавата след падането на Тодор Живков? Днес на стачките майки с деца припяват Слави Трифон и най-вулгарните му текстове като „Нема такава държава“?

– Аз тази песен не я пея. Изплуваха слоеве и маргинали, които сега са фактори и се показват навсякъде. Простащината винаги е съществувала, но беше прикрита. Аз не пея такива песни и ги чувам от вас за пръв път.

– Песимист ли сте за синята идея, която по времето на прехода постепенно изпадна в кома? 

– По-хубаво от демокрацията – няма и не е измислено по-хубаво нещо от нея, но трябва да се осмисли какво точно означава. Тя съвсем не означава безотговорност, липса на правила, беззаконие и мутраджийство. Ние трябва да се научим да спазваме законите, да уважаваме другия и да живеем така, че да не пречим на останалите, както и те да не ти създават проблеми. Постоянно слушаме как се говори, че нямало закони в държавата. Закони има, но не се спазват.

– През годините много от вашите колеги се съгласиха да участват във „ВИП Брадър“. Вие бихте ли участвали в подобен формат? 

– Никога не бих участвал в подобно нещо! Не обичам да показвам личния си живот. Мога да изляза на сцената и да изпея песен, но по такъв начин… Имал съм предложения с една не лоша сума като хонорар, но отговорих, че трябва да ми платят стократно, за да мога след участието си да се изселя в някоя друга държава, защото после ще ме е срам да живея в България. Вече едва ли ще ми предложат участие, защото остарях. Моля се на Господ да ми запази гласа, както досега, за да мога да правя концерти и да пиша музика, защото всичко друго няма смисъл. Но да участвам в такива формати, за мен няма смисъл.

– Докъде стигна борбата ви с държавата за пенсиите, които не може да получите заради „недоказаните“ доходи по времето на социализма? 

– Аз имам пенсия, с която мога да си платя например само парното. Става въпрос за пари, които получавам от годините, през които съм се самоосигурявал след падането на социализма. От предишните години имам само 5 трудов стаж. Т.е., всичко останало е изчезнало и ми се губят 15 години трудов стаж. Когато правехме концерти, се взимаше данък трудово осигуряване и никой не те питаше. Всичко се удържаше от хонорара. Половината български народ мога да заведа пред Темида като свидетели, за да докажа, че съм работил. Мога да ви разкажа и случай в съда. Събрали сме се с Маргарита Хранова, Васил Найденов и Йордан Караджов. Идва служебно лице при мен, което ми казва: „Вие ли сте, който сте работили 5 години?“, но не отиде при Васко Найденов.  Васко Кеца се обади: „А, значи „Щурците“ са свирили 5 години, а аз не съм пял през това време“. Т.е., нашата група дори беше от „късметлиите“, които имаха все пак трудов стаж.

Част от интревю за FAKTOR bg