КАК Е РОДЕН ХИМНЪТ “ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ”

На 15 май 1892 година е роден текстът на химна „Върви, народе възродени“

КАК Е РОДЕН ХИМНЪТ “ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ”

На 15 май, през 1892 година е роден текстът на Върви, народе възродени“. През 1892 г., писателят и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“. Същата година е публикувано в списание „Мисъл“ в Русе.

Като български всеучилищен химн, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички.
Така се ражда всеучилищният химн „Върви, народе възродени“. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий).

През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се запява от всички училища в страната.

След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като „и Бог ще те благослови“ е заменен с „напред и все напред върви“, а думите в четвъртия куплет „Духовно покори страните, които завладя с меч“ стават „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история.

А „Върви, народе възродени“ си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник.

И го пеем вече 114 години.

Оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“.

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

“Голи са без Книги всичките народи” 

На 11 май честваме двамата равноапостоли св. св. Кирил и Методий. Братята от Солун, измислили глаголицата – първата старославянска писменост, и обявени за покровители на Европа от папа Йоан Павел II.
Св. Методий, по-големият брат, е роден през 810 година, а св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема духовното име Кирил, „философ“ е наречен по-рано заради изключителната му просветителска дейност. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука – глаголицата. Напълно оригинално творческо дело, азбуката отразява точно звуковите особености на българската реч. Значението на делото е огромно още скоро след огласяването му. С глаголицата и превода на Библията се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на св. св. Кирил и Методий.
През 867 г. те отиват в Рим да защитят достойно правото на славяните да имат свой богослужебен език и книги и Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянската писменост.
„А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),
ще познаят Бога както подобава.
Затова чуйте всички славяни!
Този дар от Бога ви е даден,
дар божи е за стоящите отдясно,
дар божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.
Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
Голи са без Книги всичките народи“
Проглас към Евангелието, св. Кирил Философ, (създадено в защита на славянската писменост)
След блестящата защита и признанието в римската църква „Св. Марина“ е отслужена първата литургия на славянски език. Скоро след това Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“. Методий се връща обратно и продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Делото на двамата братя е продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Делото на св. св. Кирил и Методий е огромно, както и фактът, че то е успешно продължено от учениците им.  Обособяват се нови духовни центрове, нови школи. Народът, обикновените хора за пръв път започват да разбират думите, с които да слави Бога. 11 май е църковният празник, който чества двамата равноапостоли.
През 1851 г. за първи път 11 май се чества и като Празник на българската просвета, но датата по нов стил – 24 май е светският празник, който се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.