През нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. в местността Балюв дол между русенските села Щръклево и Нисово се чуват гърмежи. Районът е заварден от милицията и никой не знае какво става там. На сутринта местни овчари виждат кръв по земята и следи от куршуми по дърветата. Дни по-късно подивели кучета разравят пръстта на масов гроб и оставят след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намират и прибират, е мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела. След време се разбира, че е на директора на мъжката гимназия Нико Просеничков. С него е убита и съпругата му Тонка Обретенова-Просеничкова, единствената внучка на легендарната Баба Тонка.
Какво толкова голямо престъпление са извършили двамата съпрузи, та новата власт така жестоко се разправя с тях?
-На заседание от 30 март 1945 г. Русенският Народен съд осъжда на смърт, конфискация на три четвърти от имота и 50 000 лева глоба 43-годишния Нико Просеничков, „загдето писал статии в ежедневника „Русенска поща” със съдържания, които раздухвали великобългарския шовинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализма, насърчавали борбата срещу прогресивните елементи… като с тези свои действия и писания допринесъл дейно и съществено за извършване и провеждане на противонародна политика от ръководните лица на България…”
Истината е съвсем друга – Нико Просеничков, който завършва философия в Германия, е директор на мъжката гимназия „Цар Борис I” и е сред най- уважаваните и обичани русенци. Журналист, главен редактор на сп. „Наше семейство”, истински интелектуалец, патриот, изключително честен и принципен човек.
Именно заради тази си честност и принципност след 9 септември става обект на кървава разправа. В качеството си на директор на гимназията веднъж прави забележка на един от своите учители – някой си Илия Ташев, за това, че има непристойно поведение и
не крие от учениците си, че посещава публични домове.
Добре ама след 9 септември същият този даскал става шеф в милицията и първото нещо, което се сеща да направи, е да си отмъсти на директора, че го е унижил. Пише донос до „народния съд” и репресивната машина се задейства.
Съдебно дело и присъда за евентуални „противодържавни и противонародни престъпления” на съпругата му Тонка Обретенова-Просеничкова няма. Тя е просто разстреляна, тъй като става свидетел на масовото убийство на русенски граждани в местността Балюв дол.
-Какво още знаем за нея?
– Тонка е дъщеря на Никола Обретенов – един от борците за освобождението на България от турско робство, участник в Ботевата чета, а след Освобождението – народен представител и кмет на Русе.
Баба Тонка ражда 12 деца, 7 от които остават живи: 5 момчета и 2 момичета. От петимата й синове само Никола има потомство – дъщеря му Тонка Обретенова, станала по-късно Просеничкова. Останалите – Атанас, Ангел, Петър и Георги – нямат деца. От грижи по близките си Атанас не успява да създаде семейство. Ангел участва в четата на Хаджи Димитър и е заточен в Диарбекир. Връща се в Русе, когато е преминал годините за женене. Петър загива при едно от сраженията в четата на Хаджи Димитър. Георги е заклан при подготовката на Априлското въстание като апостол на Сливенския революционен окръг. От Петрана и Анастасия – дъщерите на Баба Тонка, само Анастасия има потомство – Захаринка. Неин баща е Захари Стоянов. Захаринка Захари Стоянова-Громбах почива на 98 години. Нейната дъщеря Хилдегард живее в Хамбург.
Но да се върнем на Тонка Просеничкова. Като вижда, че дъщеря му има силно желание да учи, Никола Обретенов я изпраща да следва медицина в Париж, но тя там се записва в Агрономическия факултет. Тонка Обретенова-Просеничкова е
първата българка с висше агрономическо образование.
Работи като агроном в Образцов чифлик край Русе и прави много силно впечатление на съгражданите си с професионалните си умения, знаенето на езици и широката си култура, особено музикална. Земляците й са я запомнили и като председател на младежката културно-просветна организация „Пчелички” в града, както и с благотворителната й дейност в международната организация на Червения кръст. През август 1940 г. тя е сред инициаторите в Русе за събиране на храни, медикаменти и пари в помощ на акостиралия на брега на Дунав кораб, който транспортира 509 германски евреи.
Освен като отличен специалист и общественичка, Тонка Просеничкова е запомнена от русенци и като чудесна майка: тя отглежда и възпитава две дъщери – Милкана и Лиляна. И двете обаче имат невероятно трудна съдба след смъртта на родителите си.
Какво се случва?
– От преживения ужас Милкана заболява от менингит и умира след кратко боледуване на 1 февруари 1945-а. Лиляна е изпратена в концлагер в Разградско. През 1949 г. се омъжва за художника Ненко Балкански, приятел на родителите й, който често им гостува в Русе.
През 1957 г. тя подарява на Историческия музей в Русе черепа на Стефан Караджа,
запазен от семейството й. Баба Тонка успява да погребе като свой син обесения революционер. След години тя прибира черепа му и в края на живота си го предава на сина си Никола Обретенов, а той от своя страна – на дъщеря си Тонка. Така стига до Лиляна Балканска.
До последните си дни тя е огорчена, че къщата-музей „Баба Тонка“ пустее затворена от началото на промените у нас.
Защо, каква е причината?
Още през 30-те години на миналия век домът на Обретенови се превръща в своеобразен музей. Ученици от цялата страна пристигат в Русе, за да посетят Ботевия четник и да чуят автентичния му разказ за отминалите времена и за легендарната му майка. Да, но само 10 години по-късно куминистическият режим убива техните преки потомци – уважаваното от всички семейство Просеничкови. Един исторически факт, който наследниците на палачите се опитват да прикрият, като затварят музея за ремонт.
Идеалист като предците си, Лиляна Балканска обаче цял живот прави дарения на държавата, включително и картините на покойния си съпруг, възлизащи на стотици хиляди левове. Едно от десетките ценни произведения на проф. Балкански е портрет на Баба Тонка, рисуван от нейния (през няколко поколения) зет.
През 1980 г. Лиляна Балканска
дарява на фонд „13 века България“ 1610 произведения на съпруга си.
Над 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели. Част от творбите попадат в колекцията на Националната художествена галерия, но повечето отиват в галерията на родния град на Ненко Балкански – Казанлък.
Правнучката на Баба Тонка почива през януари 2003 г. на 80-годишна възраст.
Съдбата на наследниците на Баба Тонка след 9 септември буди недоумение, при положение че комунистите винаги са твърдели, че се гордеят с герои като нея. Нещо повече, нейният портрет е на корицата на книжката на техния лидер Сергей Станишев „Защото сме социалисти”…
Не бива да се учудвате! Такава е съдбата и на наследниците на друга легендарна жена в нашата история – Райна Княгиня. След 9 септември къщата й, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Най-големият й син – генерал Иван Дипчев, прекарва години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съд за измислени престъпления отпреди 30 години и е осъден на смърт. След това присъдата е променена на доживотен затвор. Умира в концлагера в Ловеч. Гробът му не се знае.
Другият й син – Владимир, който участва в Междусъюзническата и Първата световна война и се завръща от фронта като герой с 3 ордена за храброст, след 9 септември изчезва безследно на път за работа. Смята се за разстрелян без съд и присъда..
И неговият гроб не се знае.
Синът му Христо, също офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването – досието върви по петите му.
Най-малкият син на Райна Княгиня – Асен, който проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост през 1916 г., а по-късно и в боевете при Дойранското езеро, след 9 септември дълги години лежи по лагерите. Умира през 1964-а в Бургас. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват…
Венелин МИТЕВ