Впечатляваща скала се е разгърнала над боровете, надвиснала над пропастта, различима като сърце на гората. Някога мълчанието й нарушавала върволица от хора. Пълзяла тихо по нея и смирено вдигала очи нагоре, които нищо друго не срещали, само небето. Дошло и името на скалата – „Иконостаса“, оттам и на местността.
Колко ли трябва да е бил прозорлив кръстникът на тази скала, за да остане това име в паметта за векове!
Семантиката идва от сакралния иконостас, в превод от гръцки – „образ“, „място за стоене“, поставка за изображения“, граница между видимото и невидимото, между небето и земята. Големият, близо 10-метров рилски камък, едва ли би се сдобил с по-подходящо име. „Мусала се вижда като икона, затова се казва Иконостоса“ – предполагат планинари.
„В Иконостаса са слагали икони, оттам е името му“ – оспорват други. „Заради формата на скалата е наречена така, прилича на иконостас“ – категорични били туристи от миналото.
По време на втората чумна епидемия /1837г./ на ден в Самоков умирали по 40 души. Останало е предание, че се качвали на Иконостаса да измолят милост, палели свещи и прекадявали с тамян – донасят преданията. Друга легенда разказва, че там ходил и Захарий Зограф по времето, когато имало голям мор в Самоков.
В по-близко време един кмет на Самоков направил стълба и пейка до мястото. До 2014г. се виждаха следи от тях, но днес нищо не напомня за това добро дело. Аналите не дават сведения за името на този кмет, дирите към историята на Иконостаса също са заличени. Планинари твърдят, че това е бил най-прекият път до Мусала.
Там има и друга история – за художника Павел Францалийски…
Вчера съвремието ни прибави и друга…Жалко, че днес това сакрално място пострада, вероятно от някой, решил да запали огън, и то в жегите, които подпали тазгодишният август.
Днес вместо свещ на Иконостаса, запалихме вековните му борове, които доскоро го криеха от лоши очи, алчни хора и такива, които не знаят що е молитва за другите и за природата.
Десислава Стоянова