Избори без избор през комунистическия режим – свидетелства за това представя новият сборник с документи от архивите на Държавна сигурност „Държавна сигурност и изборният процес – 1944-1991 г.“, съставен от Комисията по досиетата.
От сборника се вижда, че през май 1945 г., когато все още има опозиция на комунистическата партия, началникът на служба „Проучване, съгласуване и избори“ и отговарящият за администацията в МВР издават указания до местните власти за изготвяне на избирателни списъци. От списъците трябва да бъдат изключени осъдените и лишените от права от т.нар. Народен съд, т.е. правото на избор е отнето от хиляди хора, се посочва в изданието.
По това време министърът на вътрешните работи Антон Югов заявява пред чуждестранни журналисти, че ще има опозиционни листи – „Сведенията ми са, че има много желаещи да се кандидатират за народни представители, така че не съществува опасност в изборите да има само една листа“. В действителност обаче изборите се провеждат само с една обща листа – тази на Отечествения фронт /ОФ/, доминиран от компартията. Опозицията ги бойкотира. От всички, имащи право на глас, на изборите гласуват 85.6%. ОФ печели с 88% в присъствието на съветски войски, масови репресии над политически противници и фалшификации, се казва още в изданието.
През 1949 г. се слага началото на съвместната работа между МВР, Държавна сигурност и БКП, като по този начин започва активното следене за „вражески прояви“, се посочва в сборника.
Според документите, същата година, няколко месеца преди парламентарните избори, „започват незапомнени в историята на София изселвания на хора“. Засечената „вражеска дейност“ се изразява в писането на лозунги против изборите, срещу „народната власт“ и против СССР. В резултат на получените агентурни данни са разкрити някои от разпространителите, между които и ученици.
Похватите се запазват до края на режима. Отделът на ДС за борба с идеологическата диверсия, т. нар. Шесто, играе активна роля до последните проведени избори в НРБ през 1988 г. По всички сигнали за „вражеска дейност“ ДС предприема „профилактични мероприятия“, което означава, че проявилите се като дисиденти се задържат от репресивните служби.
В изданието са включени документи от фондовете на Министерство на вътрешните работи, обхващащи периода от Двадесет и шесто Обикновено Народно събрание през 1945 г., до първите демократични избори след промените от 10 ноември 1989 г., които са през 1990 година.