ИЗГОРЯ КЕЛИЯТА „СВ.АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“ В КАПСАЛА, СВЕТА ГОРА
На Света гора се разигра трагедия, в резултат на която вчера почти напълно изгоря древната келия „Св.Архангел Михаил“, принадлежаща на манастира Ставроникита – съобщи във ФБ Сергій Шумило,
директор на Международния институт за атонско наследство. Статията му е преведена и с пояснена информация от Архимандрит Никанор.
В нея през XIX – началото на ХХ век се подвизават монаси, родом от Кубан, по-точно бивши кубански казаци.
В резултат на пожара иконите и други светини са безвъзвратно изгубени.
Тази келия има дълга история. В началото на XIX век тук се е подвизавал старецът Назарий, чиито мощи след смъртта му мироточели и благоухаели. Но разцветът на „Св.Архангел Михаил“ идва в началото на ХХ век, когато неин старец става потомък на кубанските казаци, духовен син на свети Силуан Атонски, отец Евгений (Жуков). Приел келията в полуразрушено и незавидно състояние, той я ремонтирал, засадил лозя и маслинови дървета, построил нови сгради и параклис.
Келията имала 40 декара земя. До 1914 г. в нея се подвизавали близо 20 братя. В манастирската църква е имало множество светини. През 1914 г. отец Евгений посещава за кратко родния си Кубан, за да погребе майка си. През това време обаче избухва Първата световна война и той не могъл да се върне на Света гора и бил принуден да отиде в „казашкия“ Лебедов скит в Кубан, основан от бивши запорожки казаци, който бил тясно свързан със Света гора и с „малороския“ Илиински скит на Атон.
След болшевишката революция и инспирираният обновленчески разкол, отец Евгений ръководи останалата вярна на Църквата част от православното духовенство на Кубан, отказващо да признае обновленците, за което многократно е бил арестуван. През 1924 г. патриарх Тихон го въздига в архимандритски сан с право да присъединява към църквата след покаяние преминалите в обновленския разкол клирици. Патриарх Тихон също така искал да го ръкоположи за епископ, но той отказал. Бил е близък приятел и съратник на друг известен кубански старец, отец Теодосий Кавказки(Кашина).
През 1927 г. отец Евгений отказал да признае Декларацията на митр. Сергий (Страгородски) за лоялност към съветското правителство и се присъединил към опозиционното църковно движение, наречено „Истинно-православна църква“ , което не признавало Московската патриаршия, контролирана от ОГПУ-НКВД. Заради това през 1933 г. отец Евгений е арестуван по обвинение в участие в антисъветски заговор и е осъден на 10 години в Кемеровските лагери. Прекарва три години в затвора. По това време гръцкото правителство разменя гръцки комунисти, арестувани в страната си, за гръцки граждани, арестувани в Съветска Русия. Възползвайки се от гръцкото си гражданство, отец Евгений подал петиция и е предаден от съветските власти на гръцката страна в замяна на арестуваните в Гърция комунисти, след което се завръща на Света гора. Тук изповедникът отново оглавил келията „Св. Архангел Михаил“.
Участва активно в дейността на „Братството на руските обители на Атон“ и дори е негов представител в преговорите с Българската екзархия, когато на Атон избухва глад по време на Втората световна война. През 1962 г. остарелият отец Евгений остава единствени жител на обителта „св.Архангел Михаил“.
Въпреки немощта си, отец Евгений води активна кореспонденция с духовните си чеда в СССР и други страни. И което е най-интересно, благодарение на неговото тайно посредничество опозиционните общности на катакомбната „Истинно-православна Църква“ (ИПЦ) в СССР, които не признават властта на Московската патриаршия, успяват да излязат от принудителната си самоизолация и през 1960 г. се присъединяват към Синода на Руската задграничната църква в САЩ. Документи за това са запазени в архива на Синода на РПЦЗ. Катакомбното духовенство в СССР поддържа връзки със Синода на РПЦЗ чрез стареца Евгений посредством шифрована кореспонденция с него. Така чрез Света гора катакомбното духовенство в СССР, което не признава легитимността на Московската патриаршия поради подчинението й на КГБ, поддържа общение с РПЦЗ. Това е едно уникално постижение на нелегалната църковна общност в комунистическия Съветски съюз. Повече подробности за това има в моето изследване върху историята на Катакомбната църква в СССР.
Шифрована преписка с отец Евгений води и катакомбният свещеник, а по-късно и катакомбен епископ, Лазар (Журбенко), който в началото на 90-те години беше мой духовен наставник и от когото за първи път чух за стареца Евгений и келията „Св.Архангел Михаил“. Затова за мен беше особено важно да издиря данни за тази обител и за стареца Евгений Атонски.
Отец Евгений също така поддържа приятелска кореспонденция с абатството Шевтон в Белгия, за което намерих сведения в архивите на абатството. Подвижникът умира през 1972 г. на 88-годишна възраст. След смъртта му обителта е опразнена и запада.
Дълго време келията на св.Архангел Михаил стои изоставена, поради което започна да се руши и обрасва с храсти и дървета. По едно време се опитвах няколко пъти да намеря тази обител сред глухите гъсталаци на „пустинята“ Капсала, за да открия следите на стареца Евгений, който някога е помогнал на Катакомбната църква в СССР да се присъедини към Задграничната църквата… Няколко години не можех да я открия, защото дори местните отци-старожилци от Капсала не знаели къде се намира. Търсейки я, трябваше да обиколя много отшелници, питайки се къде би могла да бъде… Някогашната много известна обител, в която са се подвизавали кубански казаци, след смъртта на последния й старец през 1972 г. запада и постепенно се разрушава.
Не много отдавна с възстановяването й се заема румънският монах Гимнасий, който влага значителни усилия и средства за ремонт и реставрация. По време на пожара в келията той се оказва в Румъния. Причината за пожара в момента се изяснява от полицията.
Източник ФБ, Архимандрит Никанор и Сергій Шумило – директор на Международния институт за атонско наследство