Изкачване, превърнало се от хоби в основно занимание из осемхилядници със сечива и епруведки.
Младен Катранджиев сподели философията си: „За планината се узрява бавничко и трябва да се почне от сутринта“
Планинари се срещнаха в Читалището на Самоков. Своите истории за планината разказаха алпинистите Боян
Петров, Младен Катранджиев, Виктор Варошкин, Руслан Вакрилов и планинските спасители Виктория и Захари Недялкови. Любовта и приключенията в планината бяха споделени в разкази и във филми. Как стремежът към планината вдъхновява родители на деца с двигателни затруднения и какво изпитват децата, изкачваки се по планинските пътеки разказаха във филма „Мечти без граници“. Родители и деца с увреждания показват голямата и споделена радост от контакта с природата по време на летния им лагер, от приключенията из планинските пътеки, около Мальовица и на рафтинга по язовира. „Където има воля, има и път“ – казва Криси, дъщеря на Вики и Захари Недялкови, които бяха организатори на срещата в читалището, а авторите и героите във филма „Мечти без граници“ казват, че планината е приятел на всички, всичко е въпрос на желание и воля“.
Кадрите от филма за алпинистите Мартин Маровски, Виктор Варошкин и Руслан Вакрилов развълнуваха публиката с отвесните стени и ледени патагонски гранитни игли, гигантски снижни гъби, за усилията на премиерния български маршрут в Патагония по Ел Мочо. Мартин Маровски и Виктор Варошкин имат Школа по алпинизъм и катерене и са свръзка в алпинизма, занимават се със скално катерене, техничен летен и зимен алпинизъм, ледено катерене и биг уол, Мартин е треньор и преподавател по алпинизъм и ски, а Виктор е HRS (Helicopter Rescue Specialist) и е първият лицензиран спасител, изпълняващ подобна дейност на територията на България. През 2016 година катериха в патагонските Анди и направиха първо българско изкачване на един от най-непристъпните върхове – Серо Торе. Това се случи на 6-ти януари. „Върхът на Серо Торе навява вътрешно усещане за безизходица, тъй като си отделен от околния ландшафт, нависоко си, на много малко и тясно пространство от нестабилни формации. Чувстваш се приклещен“ – разказват алпистит
е. „Правенето на маршрут е много по-сериозно нещо. Нещата обаче не са съизмерими. Премиерата е по-рискова. Серо Торе е 1000/1200 м скала, а Ел Мочо (El Mocho) – 500 м вертикал. Разликата е огромна. Прокарването на нова линия е много по-трудно от преминаването на вече съществуваща. Най-малкото дори заради психическото напрежение, което носи неизвестното при прокарването на нова линия. Що се касае за риска при тези две изкачвания, Серо Торе беше по-рисков. Ел Мочо е от подветрената страна на планината, не беше подложен на агресията на местната метеорология. Докато при Серо Торе от запад е един капан, който всеки момент може да щракне и самият релеф на западната страна е изключително рисков. Нещата трябва да се случват за по-кратки периоди от време, което налага бързане, бързането налага грешки. Не може да се сравняват. Едното е по лед, другото – по скала. Едното е премиерно, другото – не. Едното е на западната страна, където няма слънце, другото е на северната, където е целодневно огрявано от слънцето. Едното е на наветрената страна, другото – на подветрената. Едното е алпийски стил, другото е експедиционен стил“ – разказват катерачите.
Филмът им е посветен на загиналия в Кавказ през февруари 2016г. Георги Варошкин – брат на Виктор.
За алпинизма и разликите в поколенията разказа филмът за Младен Катранджиев. На фона на романтиката на Рила и на изменчивата й природа са много от кадрите с Младен, който признава, че обича да скита из дивото със ски и с алпийска екипировка. Младен е един от най-известните в България треньори по ски и по алпинизъм. „В планината се създават приятелства, които остават за цял живот заради съвпаденията на идеите, които се изповядат“ – казва Младен. „Защо отиваме в планината? Философският въпрос е кой съм аз и в планината откриваме себе си. В планината си човек“ – признава Катранджиев, който е известен и с красивите си снимки от планината и най-дивите места на Рила.
„Георги Стоименов и Костадин Саваджиев изкачиха първи Северната стена на Мальовица с едно конопено въже, те са от поколението, което се е ориентирало в планината без метеорология, а по птиците и дима от огъня“ – споделя Младен.
„За планината се узрява бавничко и трябва да се почне от сутринта“ – съветва алпинистът.
Боян Петров сподели за усилията на пътя към осемхилядниците от Хималайската корона. „В това занимание грешката означава смърт, да ходиш по ръба значи животът ти да виси на косъм“ – сподели Боян Петров в разказа си за 21 върха от пет континента и за етапите, през които е минал, докато е превърнал хобито си в основно занимание. Чувство за хумор и ерудиция пролича в споделеното от Боян Петров за експедициите му на осемхилядниците, в които както каза, е екипиран освен със сечива, и с епруведки.
В отговор на върос от залата той с
подели, че е човек, който подкрепя каузи, свързани с опазване на природата. На най-високо до върховете е срещал птици, около осемхилядниците кръжели високопланинските гарги, а гарванът гробар пробивал палатките на алпинистите и си взимал храна и консерви. „От безгръбначните виско в планината се срещат мухите, които са там обаче, донесени от течението на ветровете. Най-високо, на 12 000 метра, е регистриран лешояд, установен при полет на военен самолет“ – разказа алпинистът.
В планината той прави своите експедиции, за да открива, за да вдъхновява и да се предизвиква. „На стадиона на алпинизма зрители няма. Ние го правим заради себе си, ръкопляскат ни не хора и зрители, а боговете“ – шеговито разкри философията 
си алпинистът Боян Петров.
Десислава Стоянова