Отворено писмо до г-н Георгиев, кмет на Община Самоков
Вчера преживях нещо, което здравият разсъдък не може да побере и осмисли. По сигнал на мой приятел и роднина на Е.Белстойнева – Христо Христов, отидох до долния гробищен парк. Той беше казал на Ели, че на мястото, където е погребана бившата учителка по физика в гимназията Йорданка Кацарова и до нея нейния син, е направено друго погребение. Не повярвах, че това е възможно и спокойно се качих до гробищния парк.
Не повярвах на очите си – и двете паметни плочи бяха изкъртени, част от постамента – счупен, оградата – изрязана и наистина новопогребан мъж с фамилия Бучов!
Щях да припадна! Как е възможно такова кощунство! Аз съм се плашил от циганските посегателства, да не счупят паметните плочи, да не отрежат оградата, но тук беше направено нещо много по лошо!
Беше погребан друг човек.
Не, нямам думи в каква държава живеем! Бях чул преди година, че на стари гробни места над 10г. трябва да се поднови таксата, и наследниците ще бъдат уведомявани по съответният ред, и бях спокоен за това. Даже обмислях да платя за 20 – 30г. напред, за да не се занимавам с тези работи. На адреса, където живееше починалата, „ДимчоДебелянов“, винаги има човек, в съседство с тая къща е нейната близка родственица Ели Белстойнева, от юг живее Христо Христов, чиято жена Ваня беше също близка родственица на Йорданка Кацарова.
Аз по някакво нещастно стечение на обстоятелствата се оказах наследник и редовно плащам данъците за имота.
Никой от тези хора в противоречие с всякакви наредби и закони не беше предупреден!
Защо, г-н кмет?
В стремежа си за някакви реформи и допълнителни приходи за Общината сте загърбили най-елементарните човешки ценности, като уважение и почит пред паметта на починалите наши близки!
Аз съм свидетел колко усилия положи бившата учителка, за да направи хубав паметник на единственото си дете! Това беше и целта до края на живота й и само повтаряше: „Дано съм жива, за да направя паметник на Емил!“.
Ходихме до Дупница за бял мрамор, до гробището „Малашевци“ за майстор, стоеше по цял ден на слънцето – само и само да стане така, както тя иска. Мислеше и дали някой ще се грижи за паметника, след като тя си отиде…
Казвал съм й, че докато съм аз на тая земя ще се грижа. И аз имам вина, че не платих новите такси, но бях зает по болници с мои близки хора и същевременно бях спокоен, защото чаках известие от Общината. Но вашата непростима вина е, че съгл.чл.25 от Наредба за гробищните паркове в Самоков, не направихте необходимото, а именно:
„писмено предизвестие на наследниците“.
Сега ще се боря по съдебен път да бъде освободено мястото, нещо крайно неприятно и за двете страни, но дошло ни до главата заради наши неразбории.
Омерзен съм до дъното на душата си!
Благовест Коларов