Прекланям се пред лириците и от сърце им благодаря – маестро Стрински пред „Самоков инфо“
В Деня на народните будители се срещаме с Борис Стрински в неговата Светая Светих – стая в уютния дом на семейство Стрински, в която всяко кътче разказва история. Снимки с музиканти, диригенти, грамоти и отличия са събрали спомени от събития. Сред снимките с
а икони и християнски символи, които красноречево говорят за Борис Стрински и съпругата му, Мария. Въпреки тежките изпитания в живота си, Борис Стрински е добронамерен към всички. „В сърцето му няма злоба и зла мисъл, песента е изместила завинаги злото и е останала само голямата печал от убийството на баща му и терора над семейството му“ – споделят приятелите на бай Боре.
Баща му, Кирил Стрински, е арестуван в Самоков, когато бил при вуйчо си на гости. Когато дошли от милицията, баща му цепел дърва на двора, при него дошъл Васил Герасимов от Долна баня и му казал, че го викат на разпит. В милицията го обвинили, че бил незаконно забогатял. Казали му да се върне до вкъщи и да си вземе дрехи и пари. По-късно, на 7-ми октомври 44-тагодина, към 22ч. вечерта го разстреляли гол на Шипочкия баир в Самоков. Говори се, че е една от жертвите на тогавашния шеф на самоковската милиция, Радой Пукавичаров. На мястото, при Шипочанския баир, където е убит баща му, Стрински е поставил паметна плоча. Там е убит и индустриалецът Иван Гамалов. Години след това из Самоковско се говорело, че тежка участ сполетяла убиеца на бащата на Борис Стрински. „Умря от съвестта си“ – споделили близки на убиеца.
Борис Стрински е роден е на 12-ти август 1929г. в Долна баня, израснал и живее в Самоков от детските си години. Средното си образование получава в Самоков в тогавашната Реална гимназия „Константин Фотинов“. Приет е във Висшия университет по физкултура, влиза четвърти по успех с 4,96 при петобална система. Но учи там само два месеца. Кадровичката му наредила да напусне, защото баща му бил убит след Девети септември 44-та като враг на народа.
Стрински не бил допуснат да учи висше, пратили го, като много други неблагонадеждни младежи от времето на соца, в Строителни войски. „Всички „съмнителни“ по време на соца се пращаха там“ – казва Стрнски. Казармата обаче я завършва с грамота за изпълнение на задълженията. „В Ст роителни войски не се шегуваха. Работехме по 12 часа на ден“ – спомня си той. Правили шосета из Кюстендилско, после го преместили на каменните кариери над село Владая, завършил школата за младши сержанти и го пратили в минно-родопската бригада и го повишили в чин „Сержант“. В Чепеларе срещнал Мария и създали семейство, имат трима сина, 2 внука, две внучки, един правнук и три правнучки.
Трагедиите не свършили с убийството на баща му след Девети септември.
През 51-ва година тогавашният кмет на Долна баня, Георги Луков, отишъл при майка му и казал, че ако не напусне кащата си, ще я пратят в Белене. Майка му е от Самоков и след като я изгонили от семейната им къща в Долна баня, се върнала в родния си град. Къщата в Долна баня била взета от комунистите и я превърнали в магазин, на втория етаж настанили пощата, а на третия се разположила Народната милиция. Борис Стински се връща също в Самоков и работи в РКС, в „Рилски лен“, завършва Механотехникума в София, по-късно работи в тукашния Механотехникум.
Музиката е в живота му отрано, още петгодишен свири на китара, после на хармоника, по-късно взима акордеона. Първата му голяма изява като диригент е през 1949г. Където работел, създавал – песни, хорове, певчески групи, съпровождал с акордеона хоров
е, дирижирал. Съставът, който свирел в ресторант „Москва“ в Самоков, имал над 300 нотни изпълнения. В него били Любчо Дюлгеров, Асен Попвасилев, двама цигулари, на пианото – Мария Кокошкова, завършила Консерваторията във Виена, на тромпета – Борислав Кашъмов, Павел Кокошков – чело и контрабас. „Свирехме класика, танцова музика, народни песни, всичко“ – разказва Борис Стрински.
Като постъпил на работа в „Рилски лен“ създал Дамска певческа група за народни песни с участието на Лиляна Кенанова, Радка Кашинова, Ваня Томова и други. Организират смесен хор от 72 хористи.
Стрински завършва задочно Учителския институт в София и 
започва работа къто учител в Механотехникума в Самокв, където работи до 1980г. Там основава Смесен ученически хор, който печели много награди от фестивали, изпълняват класика и маршова музика. Стрински е корепититор на хора. По същото време води няколко дамски вокални групи, Битовия хор от 26 певици в село Говедарци, Вокалната група към „Слатина“, към Регистрационна техника, Хора към Строителни войски, които правят стената на Искъра…
През 1968г. сформира Хор на ветераните туристи, заедно с Димитър Тончев. Догодина хорът става на 50 години – казва с умилени Стрински. Първоначално били 28 музиканти, след няколко години стават 64. Стрински бил корепетитор на хора, след смъртта на Димитър става диригент. Хорът има турнета в много страни от Европа и на Балканите, пял е във всички големи и малки градове на България, в хижи и заслони, песните му са се носели над планинските върхове и са стига
ли до сърцата на публиката в големи и камерни зали. Хорът е открил 11 хижи и заслони, включително хижа „Скакавица“ – Дупнишко, през 1972г. Под диригентството му Хорът на ветерените туристи има над 1000 концертни изяви и участия.
Борис Стрински композира още като ученик, пише стихове. Има над 170 композиции, много обработени песни, над 40 чисто самоковски народни песни, написал е седем песни за Самоков. Получи почетния знак на града през 2004 година.
„И Мальовица, и Мусала, цяла Рила ми е любима“ – развълнувано споделя Борис Стрински. Негова е идеята за фестивала „Самоков – Бялата порта на Рила“, който се провежда от 2003г., написал е и песен с това име. Има композирани 6 писни за Самоков, 18 за Рила, издал е шест сборника с композирани от него песни. Шестият сборник го е кръстил „Вечните пътища“, петият пак е свързан с планината – „Рилски камбани“.
Съставите на Стрински са носители на много награди и винаги се радват на аплодисменти и любовта на публиката. Стрински е печелил отличия в България, Германия, Чехословакия и други. Има над 80 дипломи и грамоти. Той е единственият носител на четири медала „Алеко Константинов“.
Създател е и на Детски хор „Рилчета“ към НУ „Станислав Доспевски“, пели са във всички градове на България.
„Филип Аврамов и Борис Стрински жалонираха пътя на туристическата песен“ – казват професионалисти за дейността на маестрото.
„Свирих в оркестри, и то много добри, съпровождах или ръководех вокални групи и хорове, но музата ми, т. е. желанието ми да композирам песни, дойде след като започнах работа с Хора на ветераните туристи при ТД „Рилски турист“ – Самоков, от примера на моя незабравим приятел и колега – покойния Филип Аврамов, а по-късно и от моята рожба — детски хор „Рилчета“ към НУ „Станислав Доспевски“. Дойде и от любовта и преклонението ми към родната природа и прекрасните ни планини, които започнах да обхождам още от юношеските си години. Творчеството ми включва над 120 песни на туристическа тематика, към 30 маршови, черковни или песни от общ характер, в т. ч. посвещения, стари градски песни и хармонизирани народни песни с напълно запазена автентичност. Аз нямам музикално образование, т. е. самоук съм, така да се каже, но се радвам, че моята дейност и работа са добре оценени. Песните, които съм композирал, са чисто БЪЛГАРСКИ. Избягвал съм да прибавям йодлери, припомняйки си едно изказване на проф. Г. Димитров, че „Това са все едно присадки от дивачка круша на питомна“. Мелодията на всяка моя песен я носи самият текст. Когато той е съдържателен, смислен в логическо отношение, с добър ритмичен строеж, „излял се от душата“, както казват хората, той дълбоко прониква у мен, кара ме да потръпвам и да го излея в мелодия. И става така, че видяното и преживяното от поета, изразено в стихове, композиторът превръща в музика. Това е цялата истина. Затова аз дълбоко се прекланям пред лириците и от сърце им благодаря“ – споделя Борис Стрински.
Десислава Стоянова